Успелите споделят

Розалина Лъскова е от хората, които с лекота приемат многопластовата си ангажираност в професионален и личен план. Сферите от нейния живот се преплитат, допълват и обогатяват, а нейната усмивка е навсякъде, огряваща всичко... и всички.

Ще разберем как успява и събира всичко, може би защото не носи раница, а всичко е в сърцето. Розалина е ръководител на "Образование без раници" и знаем, че нейната творческа енергия няма граници. 

Успоредно с това тя е двигател и на още няколко проекта, променящи културната и образователна среда в България в едно по-добро място. Рози е една от 40-те успели българи в класацията на Дарик радио "40 до 40" и ще започнем с нейната история от самото ѝ начало:

Докато следвала право в Берлин и в първи семестър един от професорите ѝ споделя, че истинският юрист обикновено отговаря на даден въпрос със „Зависи“.

Тогава си казах, че явно съм избрала правилното нещо - и при мен е така. Не защото искам да релативирам нещата, а за да съм максимално коректна; нещата често зависят от контекста, особено когато ги комуникираме.

Иначе е важно да има принципи и някои ценности не са относителни, като правото на всеки на живот, на свобода на словото и всички други основни права (и не, това не е банално, подразбиращо се изказване, уви...).

Сега внимание, да не си помисли някой, че това е интервю с адвокат, съдия или нещо подобно, защото това съм разказала за себе си... - в крайна сметка, не съм се занимавала с „чисто“ юридическа дейност професионално, макар и да обичах това, което следвах. Ако трябва да обобщя нещо за себе си, изхождайки от повода за това интервю – от няколко години работя за по-добро образование и равен шанс за всяко едно дете в България, освен че се занимавам и с други теми, например култура, изкуства, активно гражданство.

С екипа на „Образование без раници“ и Кан Академия на български си вършим добре работата и се радвам, че сме за пример; и преди съм участвала в инициативи, които по някакъв начин са били новаторски за обществото ни; та, предполагам, най-вече затова тази година се озовах в отличените „40 до 40“ на Дарик.

Ти си от българите, завърнали се от чужбина. Какво няма там, което тук го има?

Специално за мен там нямаше толкова възможности да работя нещо, което пряко да помага за решаване на проблеми в България, в родината ми, с която се чувствам много свързана.

Също и това, че в България имам повече слънце и по-бързо стигам до високи планини и море. Но пък има много други неща, които понякога ми липсват, и затова често съм в Берлин, въобще - пътувам и общувам с приятелите, с колеги и всякакви хора извън България и така си ги наваксвам.

Какво е да работиш по сърце, за кауза? И защо сигурната и добре платена работа се оказва недостатъчна?

Да работиш за кауза е много удовлетворяващо.

А да работиш по сърце за мен е единственият начин, другото би било мъчение.

Сигурната и добре платена работа иначе не е нещо лошо; много се надявам, че все повече граждански организации с идеална цел ще могат да се похвалят в бъдеще, че предлагат сигурна и добре платена работа. Това все още не е точно така. Ако работата обаче не ти носи нещо повече, тогава за хора като мен 5 от 7 дни в седмицата (често и повече) се обезсмислят до голяма степен – а никой не иска да живее без смисъл.

Учебният материал става все по-тежък за разбиране и за носене в раницата. Какво е Образование без Раници?

„Образование без раници“ е името на организацията, за която работя.

Тя превежда на български Кан Академия – най-голямата и най-развита онлайн платформа за общо образование в цял свят, която на всичкото отгоре е напълно безплатна за всеки и тук, и в Германия, и в САЩ, и в Индия...

Имаме и други дейности освен превода и популяризирането на този невероятен сайт за ученици и учители – например обучаваме учители. „Образование без раници“ говори само за себе си, мисля.

Всички му се радват и заради играта на думи.

На път ли е Кан Академия да създаде универсално образование?

Кан Академия се ползва от над 72 милиона потребители в цял свят, които постоянно се увеличават. Това вероятно отговаря на този въпрос. (усмихва се)

Как идеята се възприема от българския учител?

Повечето учители много харесват Кан Академия, не само защото е безплатна, защото не е толкова сложно-академична и защото има над 10 хиляди видео урока.

Харесват я и защото им помага да преподават по-лесно и им спестява време, дава им възможност да избират от 100 хиляди упражнения и различни тестове, които да задават за самостоятелна работа на учениците, после могат в реално време или в избран от тях момент да проверят как се справят децата, да идентифицират лесно трудностите и силните страни на всеки ученик, да адаптират подхода си, помагайки му индивидуално.

Учителите харесват Кан Академия, защото учениците я харесват.

Децата разбират лесно материала, повишават бързо резултатите си и на всичкото отгоре прекарват учебното време с Кан забавно – печелят точки, аватари и значки, сами виждат във всеки един момент на какъв процент са усвоили, да речем, математиката за 3. клас и това лесно ги мотивира да стигнат 100%. Кан Академия наистина развива „учене до съвършенство“ - с нея „всеки може да научи всичко“. Не се шегуваме! :)

Разкажи ни за твой вълнуващ проект от другия ти извор на вдъхновения - фондация "Шар Жар".

“Шар Жар” е наследството от времето, когато работех основно в сферата на културата, изкуствата, културните политики и творческите индустрии. За съжаление, не ми остава достатъчно време за "Шар Жар", но все пак в „портфолиото“ ѝ са чудесни инициативи като Интензивната академия по предприемачество в изкуствата и творческите индустрии, съвместно с Националната художествена академия, катедра „Мода“; страхотни независими проекти като спектакли на „Паник Бутон Театър“ или Александър Мануилов, изложби на фотографа Здравко Йончев и др. Все по някакъв начин социално ангажирани артпроекти. Някои изследвания в сферата на културните политики също.

Какво ще посъветваш хората, които се впускат в общозначими каузи и проекти?

Давайте! Има нужда от вас!

Обсъждайте идеи със съмишленици, ще намерите много такива, заедно ще имате много по-голямо въздействие и успех.

Подкрепа се намира, особено ако наистина „горите“ за каузата си – това „запалва“ и другите. Само внимавайте да не „прегаряте“, защото да работиш в третия сектор често е по-трудно и черпи повече от отдалите му се.

Кой е твоят неизчерпаем източник на енергия?

Красотата, природата, планината, семейството, приятелите, музиката, танцът.

Моментите, в които научавам нещо ново, което ме вдъхновява, или когато се ражда нова идея; моментите на споделеност и обич.