Скобите не са това, което са (и други истории)

„Човек като теб, който толкова обича скобите, трябва поне малко да се е изкефил“, казва един от любимите ми шефове, Стоян Атанасов.

Но мен ако питате (и да ме, и да не ме, все ще ви отговоря), вместо да огражда думите така старателно със запетаи, можеше да сложи едни скоби.

Днес беше първият ми работен ден след дълга (като за мен) ваканция (не бих казала чак почивка) и си признавам не само, че не бях сигурна как се пишат постове, текстове и въобще изречения в нещо различно от чат, но и бях забравила как се отваря лаптоп. Наложи ми се бързо да си припомня, но междувременно се случиха разни други случки. Като това, че между изтичането на SMS-а ми за Зелена зона (11:29) и поставянето на скоба на колата (11:30) имаше една минута разстояние. Но както знаем от телевизията (откъдето научавахме разни неща преди интернета), минута е много. В моя случай се оказа достатъчна, за да ми коства 30 лв. Което не ме напрегна особено, защото вярвам в провидението, съдбата, Вселената и всякакви други шашми (страхотна дума, нали?!). След като набързо си платих (обеднях още повече) и ми махнаха скобата, трябваше да отида с колата на обяд в центъра. Валеше дъжд, движението беше ужасно, НО си намерих място от първия път и то съвсем близо до заведението! От моя гледна точка всичко е точно и равновесието е възстановено (ом, дзен, ура).

Не тези скоби обаче са ми толкова на сърце (и се надявам да се ограничим с тази до края на годината (която тепърва започна, но все пак)). Всеки, който ме познава, работили сме заедно или си е комуникирал писмено с мен за щяло и нещяло (аз предпочитам нещялото) е забелязал, че пиша така (виждате как). И това ми се струва съвсем нормално за човек, чиито мисли имат мисли – все пак и те трябва да стоят някъде. Хората *погрешно* смятат, че в скоби се слагат някакви не толкова важни допълнения към основния текст, но за мен скобите често СА това, което искам да кажа. Всичко, което имам желание да вмъкна (или да измъкна), нещата, които ми хрумват и не мога да се сдържа да не напиша (двойно отрицание), но не стоят добре в основния текст. Не защото са неприлични или защото ще го развалят, а понеже имат нужда от отделно място, някакви граници, които хем да ги разделят, хем да им е уютно вътре. Аз по това много приличам на скобите – искам да съм част от цялото, но все пак да съм отделно и да си имам лично пространство.

Видове скоби

Скоби в езика (тези, за които говорим), скобите, които сложиха на автомобила ми (винаги на предната гума от страната на шофьора), скоби, които изправят зъбите, скоби, които свързват разни елементи (например в колите). Това са част от видовете скоби, които ми хрумват, но, както се досещате (или не, не сте длъжни да следите мисълта ми в крайна сметка, а то не е и лесно), искам да отделя повече време на езиковите скоби.

Скобите като препинателни знаци

Според Уикипедия на скобите често се казва и „скобки“, но аз лично отказвам да го повярвам и ще се придържам към неумалената им версия (скоби в реален размер). Произходът на думата идва от старо (или пра) славянски (или общославянски – видях доста вариации) и означава скрепям, свързвам, прихващам, притягам, държа. Страхотно! Не знам колко текстове във възхвала на скобите сте чели (и дали този е първият), но те наистина го заслужават. Мисля, че по-голямата част от мен и нещата, които пиша, есенцията ми, се намират в скобите. Там винаги съм най-себе си (знам, че е грешно като конструкция, но мечкувайте с мен) – прекалено обяснителна, многословна, нелогична, първосигнална, асоциативна, несериозна, досадна дори. Деси в целия ѝ блясък (и трясък). Скобите са моят мост (а аз мостове обичам, затова вече съм писала), те правят думите истински мои. Тъй че ако се наложи да ме търсите, знаете къде да ме намерите (тук).

Основни видове езикови скоби (може да има и други)

Кръгли скоби (тези, които най-често използваме) – в тях стоят пояснения, допълнения, дати, допълнителна информация и въобще каквото си поискаме. Може би не изглеждат толкова готино, колкото някои от другите видове, но пък са практични и винаги на място (или поне аз така мисля).

Квадратни скоби [изглеждат ето така, но по принцип не се ползват по този начин] – те са малко по-специални (или поне специализирани), защото служат в научни текстове и публицистика, както и за пояснения и пропуски в цитати.

Къдрави скоби {супер красиви са, нали?} – може би най-естетичните скоби, но пък предназначението им не е толкова художествено, тъй като се използват за групиране на символи, математика, логика, програмиране – все неща, които не ми се отдават (но и няма нужда).

Ъглови скоби <за разкош> – за мен това са скобите на вградените HTML кодове още от времето на MySpace (което не помня дали се пишеше слято или разделено), но също така влизат в употреба в лингвистиката, филологията, за липсващ или възстановен текст.

Скобите като част от емоджита (емотиконки) и отвъд

Можем ли да отворим скоба и да не я затворим? А можем ли да я затворим без да сме я отваряли? Да и да. Понякога се отнасяме, а друг път говорим за така любимите на всички милениъли емоджита. Те се образуват от най-различни видове скоби (и други препинателни знаци, цифри и прочее).

И предвид, че има фамилия Скобелев (и цял парк с това име в Плевен, доколкото разбрах) и веднъж в един именник прочетох, че някога хората са кръщавали децата си на разни невзрачни неща, за да ги пазят от зли сили, и пример беше името Скобел (предлагам Праго и Скобел, ако са близнаци и се чудите за оригинални имена), явно не съм единствената, която се вълнува от скобите.

Виждате, че този текст е леко своеволен, но малко знания смесени с малко (или повече) nonsense никога не са излишни. За мен скобите са начин да се изразявам, който съм превърнала в част от стила си на писане, личен почерк. Но в крайна сметка не е казано, че всеки пише красиво (или разбираемо).  (wink wink;)