Каузи

За жалост, за Северозападна България невинаги можем да чуем добри новини. По-голямата част от информацията, която получаваме за там като статистика, не е никак цветуща - един от най-бедните региони в Европа, силно обезлюдяващ се. Въобще, прогнозата е черна и светлина в тунела едва ли може да бъде намерена толкова лесно. Нашият главен редактор преди време написа един доста емоционален материал за Северозапада, а в нашите статии този регион неведнъж е споменаван с очарование. 

Светлина в тунела обаче има! И тя се крие в редица смислени инициативи, които се реализират именно от хора, решили да направят промяна за живущите в този беден и обезлюдяващ се регион. Именно за една такава прекрасна инициатива ще ти разкажем днес. Говорим с Яна Рупева от фондация "Проект Северозапад".

Яна от 2016 година работи за осъществяването на "Проект Северозапад". Преди това има повече от 15 години опит в областта на развитието на общности и фондонабирането за значими обществени каузи в България. Дълги години е била част от екипа на Фондация BCause като директор Дарителски програми.

Как се роди идеята за "Проект Северозапад" и как се развива до момента?

През 2014 година започнах да правя проучване за един дарител на възможностите за развитие на социални проекти за възрастни хора в Северозападна България. Обиколих над 10 общини, срещах се с местни власти и институции и накрая си избрахме община Мездра. Липсата на адекватни услуги и грижа за възрастните хора не е проблем само на Северозапада, но тук се усеща много силно заради обезлюдяването, заради икономическите ограничения, заради липсата на граждански организации, които да развиват услуги за възрастните хора. Търсехме си отворена и кооперативна общинска администрация и споделеното разбиране за нуждата от развитието на алтернативи в помощта за възрастните хора.

В процеса на проучването и срещите с хората се роди идеята за "Проект Северозапад".

Това, което се опитваме да създадем, е работещ модел на социално предприятие, което може да доставя услуги за уязвими групи, да наема хора от уязвими групи и да се самоиздържа. Мисля, че това е най-сериозното предизвикателство към нас в момента.

Имаме трудотерапевтична работилница за сувенири, в която работят лица с интелектуални затруднения, израснали в институция, имаме и Патронажна кухня, обслужваща възрастни хора и хора с увреждания от 8 села. Потребителите заплащат минимална такса за храната, като получават в работни дни супа, основно и десерт. Опитваме се да развием услугите и към общността, за да можем да допълваме бюджета си, но към момента фокусът ни е към възрастните хора, защото те се нуждаят от нас. Организираме регулярно и прегледи за тях, благодарение на дарители осигуряваме програма за домашни грижи...

Успяхме дотук с много дарителска и доброволческа подкрепа от приятели, колеги и партньори. Имаме модерна, работеща кухня и се надяваме да успеем да привлечем повече млади хора да работят с нас.

Коя е реакцията от възрастен човек, която винаги ще помниш?

Не мисля, че има конкретна реакция, по-скоро това, което остава, е усещането от срещи с хората в села, които си личи, че някога са били пълни и силни. Мисля, че един от най-силните моменти в последните седмици беше разговор с възрастна жена, която разказваше как вечер, когато не може да заспи, брои останалите живи хора в селото и вече са 55. Едно много тягостно и тъжно усещане за изчезващ свят оставят тия разкази. Ходим в села, в които карат хляб два-три пъти седмично, в села, в които няма обществен транспорт или той е веднъж седмично…

През изминалата седмица авария остави нас и околните села без ток и вода, кухнята ни е оборудвана да работи на ток и не можахме да сготвим и разнесем храната. В такива моменти ставам доста песимистична, но вярата, че сме на прав път, ме изправя.

Как могат нашите читатели да подкрепят кампанията?

Ние продължаваме да се нуждаем от дарителска подкрепа, поне докато не надхвърлим 100 души, които да обслужваме дневно. Имаме активни кампании в Платформата.бг, ДМС, информация за всички възможности за подкрепа е качена на нашата интернет страница.

Всяка помощ е важна за нас.

Как си пожелаваш да се развие кампанията в следващите години и какво искаш да постигне?

Надяваме се след една година да сме стъпили устойчиво в региона, да храним повече от 150 души дневно и да развиваме следващите си проекти за развитие на услугите за възрастни хора и за развитие на региона. Работим по това при нас в кухнята да работят няколко младежи с интелектуални затруднения, искаме да привлечем и ученици от Професионалната гимназия в Мездра. Надявам се Работилница "Северозапад" да набере скорост и да можем да изпълняваме и онлайн поръчки.

Има ли нещо, което искаше да кажеш, а не те попитахме?

Нищо от това, което сме постигнали дотук, нямаше да е възможно без моите колеги. Създадохме екип, благодарение на който нещата се случват. Безкрайно съм благодарна, че приемат каузата на "Проект Северозапад" като своя мисия.

Същото е и за дарителите ни – без тях нямаше да стигнем толкова далеч. Повече от 30 компании и десетки частни лица ни подкрепят в това начинание, а когато получиш дарителска подкрепа, ти не получаваш само ресурс, не по-малко важно е усещането за общност от хора, която припознава твоята кауза и избрания от теб подход.

Опиши ни България на своите мечти.

В България се нуждаем от солидарност, смирение, справедливост и зачитане на правилата, за да живеем по-добре. Мисля, че хората трябва малко повече да вярват в себе си и в това, че могат да променят света около себе си. Трябва да променим отношението си един към друг, да изискваме повече от самите себе си и да имаме самочувствието да изискваме повече от институциите.