Приключения

В ден 4 пътешествието ни продължава все по-уверено да се доближава до постигане на целта си. След успешни първи, втори и трети ден, сега ще разкажа набързо за предпоследния ден от пътешествието на група мечтатели реалисти. 

Денят започна ударно с 5-километров баир. Целта беше да издрапаме от скалния каньон, в който спахме предната вечер. Ако някои предпочитат кафето за събуждане, то аз съм фен на 1-часово изкачване на баир с триколка с общо тегло +150 кг. Разхвърля кръвта по цялото ти тяло и мозъка, през деня си крайно продуктивен, a вечер спиш като уморена панда.

Веднага след баира, още в село Иваново, Иван пожела да се качи на триколката за следващите 25 км. Не мисля, че досега съм разказвал много за ролята на поддържащото колело и невероятния адреналин да го караш. 

Идеята да се движи в група с другото колело, е основно да прави компания на Пешо и шофьора на триколката, който прекарва по 8 часа на ден във въртене на педали. 

И ако нямаш баир или спусканица (а такива покрай Дунав не са в изобилие), през останалото време е предимно скучно. Репертоарът, за който е отговорен шофьорът на поддържащото колело, включва: музикалните изпълнения на хитовете „Море сокол пие“, „Тих бял Дунав“ и In My Feelings на Drake, доста фотосесии, снабдяване на героите от триколката с вода, бутане на триколката по тежките баири и комуникация с екипа от кемпера. 

През останалото време колоездачът на обикновеното колело влага всички навигационни умения да не падне, тъй като това колело се движи на 10% от капацитета си и ако не си цирков актьор, балансът се пази трудничко.

Фен съм на селата в този край. Всяко си има свой характер, който задължително трябва да е различен от останалите. От уютни и поддържани през пусти и анархични до едно село, през което минахме днес и видях любимата ми червена табела с жълти букви „не ВСИЧКО ПО 1 ЛВ“.

Там някъде влязохме в област Велико Търново, което вкара приятен импулс у мен, Иван и Пешо, тъй като всички сме родом оттук. И за да е още по-пълна болярската атмосфера, обедният лагер се базира под дебелата сянка на мост над река Янтра. 

Креми и Яна бяха приготвили бъркани яйца с бекон (за мен с маслини, защото месото не е яко), тараторче и бяха изстудили по едно кенче Пиринско в хладилника. 

Искам да подчертая и удебеля, че цялото приключение нямаше да е възможно без участието на Креми, жената на Нед и не по-малък приключенец от нас, и Яна, майката на Пешо, по-известни като част от ДОБРИТЕ хора. Вече 4-ти ден те правят всичко необходимо, за да облекчат изморените от слънце и въртене колоездачи на всяка почивка.  

Те са като плеймейкъра във футбола – играча, който остава в сянка от медиите, но подава най-важния пас преди гола. 

Следващите 22 км не бяха тежки, криволичеха между селца и горички, завършвайки с приятно спускане до село Вардин. Тази вечер нямаше къде да нощуваме до реката, тъй като единственият излаз на Дунав около селото беше едно малко рибарско пристанище. 

Това наложи промяна в първоначалния план и отсядане в къща за гости. Решението беше повече от добро, тъй като всички се изкъпахме с различна от речна вода, вечеряхме прясна риба, карахме лодки и си играхме с котки. 

Последните две бяха най-важната част от програмата. В къщата имаше 3 канута, 3 рибарски и 1 моторна лодка. Както и 3 малки котки, които събираш в едната си шепа, 3 средни и 1 майка.

Когато видях лодките, веднага грабнах едно кану и се метнах в реката.

Когато Иван видя котките, веднага грабна две в една ръка и си направи селфи. 

Сега си лягаме щастливи и уморени. А в утрешния ден до обяд няма да караме колело, а лодка с Пешо. Той си пожела, а пък и ние нямахме нищо против.

Хайде лека и до утре!

ВИЖТЕ ИСТОРИЯТА ЗА ДЕН 5 ОТ ВЕЛОПОХОДА "ЕВРОВЕЛОЗА ВСИЧКИ"

А ако искате да подкрепите инициативата „Евровело за всички“, може да го направите на balkanseverywhere.com. Целта ни е създаването на второ колело за хора в нужда и ново приключение, тъй като всички трябва да сме равни!

Снимки: Нед Дервенков