7 книги по-късно: Къде ни отведе Нощ на литературата?
Не е май, но отново е време за Нощ на литературата! Макар и събитието да беше изместено с няколко месеца и тази година да беше на 8 септември, вълнението (за мен) си беше все така голямо - толкова, че организирах почивката си около него. Прибрах се вкъщи след 6 часа път от Гърция в 16 ч. и в 17 ч. излязох, за да хвана трамвай и да се срещна с моята книжна дружка (Мимето, аплодисменти за нея, защото е по-ориентираната от двете и знае накъде трябва да вървим!) на първото книжно гнездо.
А защо ни трябва ориентация? За тези, които не са запознати с международното събитие, което се провежда и в редица градове у нас, форматът е следният: На всеки половин час известни личности, преводачи, писатели, актьори четат откъси от книги на европейски автори. Това се случва едновременно навсякъде в т.нар. читателски гнезда. Читателските гнезда могат да бъдат най-различни (и все интересни!) места - от барове и кафенета, през магазини и студиа, до културни центрове, театри, споделени работни пространства, тавани и мазета. Нощ на литературата е както чудесен начин да се запознаеш с различни автори и произведения, така и възможност да преоткриеш града, в който се провежда.
И тъй като всяка година събитието е в различна част от центъра на София, аз преоткрих столицата по нов начин за шести път! За да не губим повече време, нека тръгнем по стъпките на книгите заедно като започнем от...
Читателско гнездо №1 - Австрия
Книга: "Сладостта на живота", Паулус Хохгатерер
Преводач: Пенка Ангелова издателство: „Елиас Канети“
Чете: Ива Панева
Гнездо: Арт-къща с музей "Куклите"
Интересно начало на едно доста мистериозно изглеждащо място - освен кукли, имаше и доста книги на Ванга наоколо, а самата къща е много стара и интересна. Откъсът от книгата беше интригуващ и мистериозен точно като помещението - едно дете, един дядо, една нощ, една игра и може би едно убийство?
Трилър (но и не само), "който дълбае върху така обичаните от австрийската литература теми за страха, самотата и смъртта".
Бих ли го прочела? Да, макар че не е обичайно за мен четиво. И може би точно това ми допадна.
Читателско гнездо №17: Украйна
Книга: "Досадникът", Анна Багряна
Преводач: Димитър Христов
Издателство: "Персей"
Чете: Димитър Христов
Гнездо: Hyperspace
Следващата ни спирка беше книгата на Украйна, които за първи път (мисля) имат читателско гнездо в рамките на инициативата. Това беше и мястото, което няма как да не те разчувства - писателката беше там и накрая прочете няколко изречения в оригинал на украински. Четящият беше и преводачът на книгата, който също така е съпруг на писателката, а в залата беше и дъщеря им - истинско семейно четене. Откъсът от "Досадникът" беше някак осезаем - може да почувстваш книгата, защото украинската действителност (преди войната) не е толкова различна от нашата, нравите са много подобни.
"Антон отива в църквата да потърси душевно равновесие, но вместо това получава предложение да стане главен редактор на църковен вестник."
Дори само това звучи достатъчно интересно, за да прочета романа (макар и българската корица да не е на нивото на оригиналната).
Книжно гнездо №8: Испания
Книга: "Сиди", Артуро Перес-Реверте
Преводач: Веселка Ненкова
Издателство: "Еднорог"
Чете: Асен Кукушев
Гнездо: Resonator
Миналата година отново Асен Кукушев чете откъс от "Република от светлина" - книга, която след това си купих, прочетох и доста харесах. Но със "Сиди" по-скоро се разминахме. Откъсът беше интересен и напрегнат - подготовка за битка. Книгата вплита действителни събития и художествена измислица, което я прави силно въдействаща и четенето беше страхотно, но просто не усетих да е моето нещо.
"Прочутият рицар Руи Диас е изпратен в изгнание от своя крал и трябва да оцелява заедно с войската си – сурови мъже, готови да го следват във всяка битка и да дадат живота си за него. Именно тогава се проявяват и развиват лидерските му качества и уменията му на бойното поле, които му спечелват уважението и на най-яростните му противници. "
Но може пък някой друг да си я хареса!
Читателско гнездо №10: Детски книги/Норвегия
Книга: „Антон и други стадни животни“, Гюдрюн Скретинг
Преводач: Росица Цветанова
Издателство: "Изида"
Чете: Момчил Степанов
Гнездо: Resonator
Няма какво да си кривя душата - всяка година мястото на Детски книги ни става все по-любимо, затова е и гнездото, което не пропускаме. А понеже сега беше и през няколко врати от испанското, успяхме да отидем по-рано и да си поговорим с Вал Стоева и Момчил Степанов (който изпълнява заглавните песни на "Пламъчко и машините" и "Пес Патрул", а също озвучава и Кристоф в "Замръзналото кралство" - уау!). Бяхме сигурни, че "Антон и други стадни животни" ще е нашата книга и четенето само го потвърди.
Задушевен разказ за приятелството, влюбването и заплетените ситуации в живота.
Скандинавците наситина пишат много честно и забавно, не лъжат децата си и литературата им го отразява. И тъй като това е втората книга за Антон (който тук вече е в 8-ми клас, с мускулна треска и попадащ в неловки систуцаии пред съучениците си), ще трябва да си купим и първата.
Читателско гнездо №5: Дания
Книга: "Ние, удавниците", Карстен Йенсен
Преводач: Мария Змийчарова
Издателство: "Жанет 45"
Чете: Петър Русев
гнездо: Магазин 16
И след Антон беше време да излезем от сградата на Resonator и да идем отсреща при "Ние, удавниците". От години гледам тази огромна книга (832 стр) къде ли не и все се чудя дали е за мен. Сигурна съм, че няма как да не си заслужава и то не само, защото е бестселър. Чух откъс от нея и честно казано, ако това се върти през цялото време, определено не е за мен. Сигурна съм, че има купища суперлативи по адрес на автора и написаното, но за мен беше предимно тегава (тази чудесна дума) и то без да е особено интересна. Моралните дилеми по принцип са една от любимите ми тематики и тук сякаш не липсват такива, но се усещаше предимно безнадеждност (може би ако изключим края на откъса, който чухме). Така или иначе, за да изчета 832 страници (нещо, което тази година вече направих с друга книга, бяха дори малко повече) трябва да съм сигурна, че го искам.
Ето и едно по-валидно (предполагам) мнение от моето:
"Тази книга ловко лавира между интимност, проницателност и заразна наслада от сюжетната линия, от великолепните измишльотини, както и от детайлите, стигащи до гротеска... Достоен събрат на Габриел Гарсия Маркес и „Сто години самота“.— Jyllands-Posten, Дания
Читателско гнездо №2: Белгия
Книга: “Аеростати”, Амели Нотомб
Преводач: Светла Лекарска
Издателство: "Колибри"
Чете: Линда Русева
Гнездо: DABOV Specialty Coffee
Излязохме без да се удавим в думите и стигнахме до гнездото на Белгия. Там ни посрещнаха с вино (винаги добра идея!) и се качихме по вита стълба на втория етаж на Dabov, за да чуем откъс от романа на Амели Нотомб "Аеростати". Амели Нотомб има десетки преведени книги у нас - толкова е известна. И е нещо като традиция да чуваме части от книгите ѝ - винаги са толкова свежи, непринудени и пълни с неочаквани обрати. Лошото е, че поне един от обратите го чухме по време на четенето и вече знаем какво става. Хубавото е, че може би все пак най-после ще се реша да прочета нейна книга - време е.
Анж е студентка по филология, която дава частни уроци по литература на шестнайсетгодишния Пий. Пий обича математика, оръжия и аеростати, обявил се е за дислексик и мрази литературата. Анж харесва Пий и успява да пробуди вкуса му към четенето. Това е накратко. Плюс едно двойно убийство.
Читателско гнездо №20: Швейцария
Книга: "Обезумял", Лукас Берфус
Преводач: Владко Мурдаров
Издателство: "Black Flamingo Publishing"
Чете: Камен Алипиев - Кедъра
Гнездо: "Хеликон Витоша"
Стигнахме и до последното гнездо от вечерта. 7 е максимумът, който може да обиколиш и тази година точно това се случи (последното беше малко случайно, буквално беше на пътя ни). Да ти четат книга, заобиколен от книги си остава страхотно усещане, а последното четене за вечерта сигурно е най-трудно за четящия - хем е изморен, хем и доволен.
Случайно хрумване кара Филип да тръгне след една жена в тълпата в края на работния ден. Той не я познава, вижда само гърба й, но като в някаква игра си казва:
„Ако тя тръгне в тази посока, ще я последвам още малко. Това преследване нищо не означава, на никого няма да навреди, а и разстоянието е толкова голямо, че жената нищо няма да забележи“.
Доста странна, но пък кратка история, която ни кара да се замислим за човешките пориви и подбуди. Защо правим нещата, които правим и докъде може да стигнем? Не разбрахме края на историята, но откъсът от нея беше интересен и сякаш те тласка напред заедно с героя. Дали ще стигна до тази книга след като имам толкова много, които ме чакат на Kindle-а и десетки непрочетени на хартия вкъщи? Едва ли. Но пък ти може да го направиш.
С това приключи книжната част на вечерта за нас - последваха заслужени чаши вино и вечеря. По принцип Нощ на литературата не е популярна, колкото Нощ на музеите примерно, но ми се стори, че тази година има по-малко хора (или ние сме избрали тези локации, все пак всичко е на случаен принцип и може народът да се е изсипал другаде или по друго време). Страхотна работа на всички четящи, на местата и доброволците - вие сте велики!
Нощ на литературата ще ни очаква и догодина и аз отново ще бъда там, надявам се и ти!
Още книжни препоръки може да откриеш тук:
