Едва ли има някой, наскоро завършил средното си образование, който да не се чувства странно на 15-и септември. Дванадесет години подред се радваме (дори понякога да не си признаваме) на Първия учебен ден. И изведнъж този ден преминава като всеки друг от календарите ни. Странно,
Най-сетне и за мен дойде ред да гледам нашумелия български филм „Дъвка за балончета“. След като не успях да го засека в киносалон или на кинофестивал, го гледах по време на премиерата му на малък екран.Много държах да се запозная с тази лента по няколко
Шипка eКъм свободата, освободени от грижата за днешния си ден, целеустремени към върха, за да осъзнаем и усетим, че някога е имало много смели хора, които са се вълнували само от една велика идея. Идеята днешния ни ден да бъде СвобоДен.На 25.08.2018 г. се честват 141
Наскоро, както често правят, БНТ бяха пуснали едно любимо детско филмче от стария си архив. В този случай шестте серии на "Васко да Гама от село Рупча". Когато бях на около десет, бях чела книгата с голям интерес, а и да не говорим колко бях чувала за
Всеки знае поверието за падащите звезди, които сбъдват желания. Е, на 11-и и 12-и август небосводът беше платното на един наш много любим художник – метеоритния дъжд. Красотата на небето беше уважена от десетки хора, които се събраха около хижа „Момина скала“.Метеоритният дъжд не беше
Има много добри хора по белия свят. Това е факт, който надали може да бъде оспорен. За мен добър човек е този, който прави добрини. Добър човек е и този обаче, който НЕ прави злини. Има много видове добри хора. Тук обаче искам да подчертая
Лесно е да говориш. Всеки ден разговаряме с хората около себе си. Общуването е неизменна част от ежедневието ни. Друг е въпросът колко пълноценна е тази комуникация. Най-често е задушена от битовизмa, царуващ в съзнанията ни. Философските и широкоспектърни разговори са все по-малка част от
Съвременната социална мрежа среща старомодния метод за комуникация, за да свърже хора от противоположни краища на света. Колекционери на спомени, колекционери на гледки, колекционери на картички.До момента, в който моята прекрасна приятелка Дара ми каза за postcrossing, аз вече бях стигнала до извода, че светът
„Междувремие“ и сладкарница „Неделя“ организираха за пореден път конкурс за анонимни писма. Темата този път беше „Про-светни ме: какво означава да бъдеш човек?“.„Нека опитаме заедно да намерим сладката рецепта за това какво означава да бъдеш човек, да вършиш нещо истинско, човешко. Кой е човекът с
Този текст сигурно ще е малко (или много) хаотичен. Такива са спомените ми. Връхлетяха ме от нищото. Като лятна буря. Разхвърляни и далечни, но толкова живи. Може би ще си останат такива завинаги. Моите лета преди (не чак толкова) много лета.Сигурно някои от спомените ми
