Отдавна не бях виждала толкова красиво създание. Беше малка и невинна! Усмивката ѝ беше като сапфир, човек не можеше да ѝ се налюбува. Затова и всеки минувач не откъсваше поглед от нея. Русите ѝ дълги коси се спускаха по раменете, а очите ѝ блестяха като малки светулки. Имах чувството, че
Той е непредвидим. Понякога променя своето настроение за секунди. От весел се превръща в тъжен или обратното. Той е непредвидим. Няма как да си сигурен в какво настроение ще бъде днес. Всъщност може да бъде в няколко. Ако пожелае ще плаче и ще се смее
Ако имам наистина слабо място, ама много слабо, това са възрастните хора. Някои от най-личните ми текстове са посветени на моите баба и дядо. И след като вчера снимката на дядото с меда и полицаите обиколи интернет и стотици потребители на социалните мрежи бяха възмутени
Тъмно е. И вали. Улиците са празни. Повечето хора са избягали някъде в почивните дни. А аз останах в Пловдив. Със себе си
Разтвори дланта на ръката си. Загледай се в пръстите. Виждаш ли, че всеки е различен? Единият е крив, другият – много къс, а третият – идеално прав. Не можеш да ги промениш. Приемаш ги такива, каквито са. Въпреки това всеки е там, където трябва да
През изминалия месец чествахме деня на щастието. Много от нас дори не разбраха, че го е имало този така специален ден. Отбелязваме го на 20.03. Бяхме толкова заети да празнуваме идването на пролетта, че не забелязахме истинския рожденик. Не е като рождените дни, които отбелязваме
Много искам да напиша писмо до любовта. Имам предвид истинско писмо – с печат и марка. Писмо написано на лист хартия, което не прикрива нищо. Ако съм плакала, сълзите да размажат мастилото. Ако съм се смяла, буквите да се усмихнат. Такова нещо искам да напиша.
Често най-красивите думи в един език са тези, които не могат да бъдат преведени. Или поне не точно. Сигурно сте чували симпатични думи като немското Fernweh – чувството на носталгия и копнеж по някое място, на което не си бил, или пък португалското saudade, означаващо
Много обичам, докато пътувам, да гледам през прозореца. Наблюдавам пътя, полето, дърветата или птиците. Слагам слушалките в ушите и пускам музика от телефона. Представям си как не спирам да танцувам. Животът е един дълъг танц. През ума ми минава въпрос – танц или цяло представление?
