Това е един мой стар текст. За времето, когато го писах, беше леко противоречив (след малко ще разбереш защо). Но все пак в много отношения си остава валиден.Някои хора са шоколади. Прекрасни, вдъхновяващи и сладки. Шоколади с пълнеж от щастие, обич и радост. Шоколади с прегръдки.Познавам млечни
Посредственият учител разказва. Добрият учител обяснява. Най-добрият показва нагледно. Великите учители вдъхновяват.Днес ще Ви разкажа за един такъв велик учител и малко за себе си, за моята най-голяма страст- езиците, защото двете са неразделно свързани. Няма да споменавам имена, защото макар и споделяйки историята си с вас,
Сигурно и сам ще се досетиш, че този текст е продължение на Да имаш баба. Днес ще говоря за баба Десанка - необикновената жена със странно име, на която съм кръстена. Този текст е вдъхновен от десерт. От вкуса на Коледа. От един специален човек. И от
Да си кажа честно, никога не съм била особено голям фен на поезията. Да, тя е красива, излива се като песен от устата на читателя и звънти в ушите на слушателя; да, само в няколко реда тя може да каже повече от някой роман в
В един горещ юнски ден имах уговорена среща с Лия. Не се бяхме виждали от близо година. Бях за известно време в чужбина. Още като я зърнах, забелязах, че не се беше променила изобщо, а очаквах обратното. Очаквах да видя жизненост в очите й. Лия
Събудих се от някакво силно звънене, мелодия, която, макар и натрапчива, беше някак си приятна и като че ли следваше ритъма на сърцето ми. Протегнах се да изключа алармата на телефона си, но с изненада открих, че е едва 4 часа и време, докато алармата
Наскоро написах детски разказ, много сладък. От целия му текст сякаш се изливаха тонове захарен памук и беше толкова съвършен, че дори не нагарчaше от сладост, а би могло. Накрая на разказа обаче установих, че никъде няма пряка реч. А може би децата винаги очакват
...е сърцето? …има пудинг? След многоточието може да следва всичко. И предполагам, че за всеки продължението на това изречение е нещо различно.Този текст започнах да го пиша преди месеци. Едва снощи разбрах защо не съм го завършила.преди две години за София диша с Клуб Мате правехме
Тази сутрин бе толкова банална и предсказуема, че ми беше скучно да се събудя. Измъчваше ме фактът, че знам какво ще правя цял ден
Качих се в трамвай № 20 с неустоимото желание да отворя отново книгата „Вино от Глухарчета”, за да видя докъде го докара Лио Ауфман с машината за щастие, която бе започнал да конструира.На качване обаче се срещнах с дядо Райчо, който бе с патерици, та
