Тази почти-басня (почти, защото има варианти и е незавършена) я писах преди време. И въпреки това, е вдъхновена от нещо, което се случи вчера. Може би, защото това е нещо, което се случва често. А не трябва.Посветена е на мой колега с кодово име Хумус,
"Кучето е единственото същество на земята, което те обича повече, отколкото обича себе си."Този текст е посветен на всички кучета, които са минавали през живота ми и на всички стопани, които ги обичат повече от всичко на света.Моята кучешка история започва с това, че баща ми
Плача. Пиша тези редове и сълзите ми се стичат по клавиатурата. Не се замислям какви технически повреди мога да му сторя, бързам само да си напиша редовете. Не мога да преценя дали съм повече бесен, или повече безпомощен, но
Като деца на 90-те години можем да се похвалим с чудно детство. Играехме дълго пред блока, криехме се по храсталаците, играехме на стражари и апаши и се тъпчехме с филии с лютеница или просто с масло и шарена сол. Колекционирахме миришещи листчета, шиехме сами дрехите
Ние, българите, обичаме да си търсим „спасители“ и „виновници“. Винаги търсим „месията“, който ще застане начело на държавата и ще я „оправи“. Той обаче така и не се появява. На негово място все идват едни „грабители“, които освен да лъжат народа, нищо друго не правят.
В тази държава няма място за мен
Младите имаме една обща черта. Чуждото често ни се струва по-привлекателно от нашето. Представяме си чуждия свят много по-интересен от нашия. Заслепени от навика; от улиците, които сме виждали безброй пъти, по които сме минавали хиляди пъти; от заведенията, които са ни до болка познати;
Това са моите разпилени мисли след един прекрасен уикенд в планината. Текстът е доста хаотичен и крайно неизнчерпателен - отразява само и единствено моето лично преживяване из природата на България. Надявам се и твоето.Тъкмо се изкъпах и смених чаршафите. Защо ти казвам това? Защото след нощ
Хората, независимо дали са млади, или стари, са единодушни в едно нещо - в днешното ежедневие ценностите на хората са се променили коренно, но не към по-добро, а към по-лошо. Това мнение може да се характеризира най-често с, вече клишираното, „Ех, едно време не беше така
Страхотен жест демонистрира цяло семейство от Бургас, като всички те подстригаха косите си, за да ги дарят за направата на перуки за онкоболни, преминали през химиотерапия. Идеята дошла на бургазлията Михаил Неделчев, който приобщил към каузата своята приятелка Диляна, нейната майка Катя и племенницата й
