"Откъде си?" - най-често задаваният въпрос Роден и израснал съм в Добрич. Пет години учих във Варна, а сега следвам в Лондон. Когато съм в английската столица, един от най-често задаваните въпроси е: “Ти откъде си?”. Аз винаги отговарям, че съм от България и понеже много често
Трудно бих могъл да опиша любовта, която изпитвам към животните. Общуването с тях е нещо, което винаги, без изключения, предизвиква у мен приятно вълнение.Заради тази любов се впечатлявам и уважавам хората, които работят за доброто на всички животинки, които нямат собствен глас. Глас, който да
Една тема – един безкраен кръговрат. Не може поне един път да не си чул, чел или ти самият да си обсъждал темата с тежка въздишка относно българчетата, които „бягат“ по обширния свят, търсейки по-добро образование, среда, накратко – живот. Но сега спри. Изяж едно
Обикновено пиша по сериозни теми, но днес ще обърна гледната точка към нещо любимо на стотици хиляди (а може би и милиони) българи - бирата. В почивните дни (или тези, които ние си направим почивни) можем да си позволим едно приятно отклонение по темата в
Спорът между "новото" и "старото" поколение винаги е бил много активен. А аз винаги съм се чувствала като родена в ужасно неправилно време, така лишено от романтика, морални ценности и малки неща. Въпрос на лична настройка, биха казали много от вас. Да, напълно съм съгласна, но колкото
Ако има човек от екипа, на който се пада честта да пише за всеки истински и измислен празник по света, то това съм аз. И го правя по свое желание и с нетипично голям ентусиазъм, защото обичам честванията и смятам, че много събития, открития и
Има случки, събития и хора, които в забързаното си ежедневие не забелязваме, че изобщо съществуват. Но тях ги има. Има хора, чиито дела предизвикват у нас въпроси, вместо да дават готови отговори, а понякога това играе по-важна роля - въпросът доста често ни дава отговора,
"Късно е, либе, за китка, месечинка си залезе, а петли не са попели - време е сега потайно, грозна, невярна полунощ;"Късно е за пробуждане. Късно е за този текст. Винаги е твърде късно.Вървя по улиците на малък град в Северозападна България. Родният ми град. Той
Наскоро ми се въртеше в главата един списък
Да е било четвъртък. Малко преди обяд. Върви си момиче из центъра на забързана София и подрежда графика за остатъка от деня в главата си. „Така. Приключих с досадните документи, сега да отида до банката да платя наема, ох пак закъснях
