Нощ на литературата 2023: 7 четения и половина по-късно
Нощ на литературата безспорно е любимото ми книжно събитие, което всяка година чакам с голямо нетърпение. Мастиленото ми сърце се вълнува за всяка нова среща с книга, но да мога да се срещна със 7 в една вечер (при избор от 21 тази година!) е нещо наистина вълшебно. За една нощ в годината, София, заедно с редица други градове в България и Европа, се превръща в поле за книжен лов на съкровища. Въоръжени с карта и вода (важно е да си носиш вода!) тръгваме по следите на книгите и започваме нашето приключение. Благодаря на Марина и Албена, че бяха мои книжни дружки!
Форматът на събитието е следният: На всеки половин час между 18 и 21 ч. известни личности, преводачи, писатели, актьори четат откъси от книги на европейски автори. Това се случва едновременно навсякъде в т.нар. читателски гнезда. Читателските гнезда могат да бъдат най-различни (и все интересни!) места - от барове и кафенета, през магазини и студиа, до културни центрове, театри, споделени работни пространства, тавани и мазета. Нощ на литературата е както чудесен начин да се запознаеш с различни автори и произведения, така и възможност да преоткриеш града, в който се провежда. Тогава да тръгваме?
Читателско гнездо №1 Гърция
книга: „Шега“, Янис Палавос
преводач: Иван Б. Генов
чете: Аделина Радева
гнездо: betahaus | sofia / ул. „Шипка“ 6, ет.3
След среща пред ректората на СУ се отправяме към betahaus за първото ни четене за вечерта. Журналистката Аделина Радева прочете откъс от "Шега" - сборник с разкази на съвременния гръцки писател Янис Павлос. И макар че едва ли ще си купя книгата, откъсът ни пренесе в друго време и на друго място, благодарение на ентусиазма на четеца. Повече за книгата може да видиш ТУК.
Читателско гнездо №2 Испания
книга: „Безкраят в стрък тръстика“, Ирене Вайехо
преводач: Десислава Антова и Захари Омайников
чете: Асен Кукушев
гнездо: Klubovna / ул. „Кракра“ 15
Завихме зад ъгъла, за да стигнем до читателското гнездо на Испания, което май посещавам всяка година. Четецът винаги е Асен Кокушев и винаги се справя чудесно със задачата. Не разбрах дали "Безкраят в стък тръстика" е изцяло нехудожествена литература, но определено е книга за (изобретяването на) книгите. Стилът беше хубав и ми допадна повече от предишната, но не съм сигурна дали бих я прочела предвид обема ѝ. Повече за книгата виж ТУК.
Читателско гнездо №3 Швейцария
книга: „Микроскрипти“, Роберт Валзер
преводач: Мария Добревска
чете: Никол Оташлийска
гнездо: Национален студентски дом, Репетиционно студио „Любен Гройс“ / пл.“Народно събрание“ 10
Поехме с бодра стъпка към Национален студентски дом, където всъщност се криеха цели 8 книги, за хората, които не искат да обикалят. Понеже аз не съм от тях и точно това място не ми е любимо (наоколо има много по-интересни сгради, а в студентски дом и преди е имало четения) щях да съм по-щастлива да не бяха толкова много, но така са преценили организаторите. Първата ни спирка беше Швейцария заради интересния избор на книга - "Микроскрипти". Разказите (като до един момент не се е знаело, че са такива) са писани от Роберт Валзер върху късчета хартия - от подложки за бира през облепени с марки пощенски пликове до визитни картички в последните години от живота му. Книгата има интересно оформление с двойна корица и снимки на самите записки - чухме 3 разказа, а я купих заради последния, който се казва "Шнапс". Повече за книгата ТУК.
Читателско гнездо №1/2 Северна Македония
книга: „Вещица“, Венко Андоновски
преводач: Мариян Петров
чете: Игор Дамянов
гнездо: Национален студентски дом, Централно фоайе, етаж 1 / пл.“Народно събрание“ 10
За съжаление по време на Нощ на литературата човек може да посети максимум 7 локации затова и не бяхме включили това гнездо в програмата си. Но тъй като предишното четене свърши бързо, след като излязохме успяхме да чуем голяма част от откъса от "Вещица" като четенето беше съпроводено и с музикален съпровод. Така "надхитрихме" системата и успяхме да постигнем пълния максимум от вечерта. Книгата ми се стори по-скоро тежка, но повече за нея може да видите ТУК.
Читателско гнездо №4 Италия
книга: „Трудни любови“, Итало Калвино
преводач: Сава Славчев
чете: Сава Славчев
гнездо: Национален студентски дом, Репетиционна зала 310, етаж 3 / пл.“Народно събрание“ 10
Все още на същото място, но на друг етаж, влязохме да чуем откъс от "Трудни любови". Тъй като четец беше преводачът на книгата, той разказа интересни неща за автора и около написването ѝ. Разказът не ме грабна - главният герой общо взето искаше, но нямаше желание и се усещаше известен сексизъм, но това не значи, че на други хора не им е харесала. Повече за книгата може да прочетете ТУК. Итало Калвино има общо 4 сборника, които явно все са на "трудна" тематика, но може би понеже всеки е в различен стил, някой друг би ми допаднал повече. Или пък не - все пак всяка книга си има читатели, но не всяка книга е за всеки читател.
Читателско гнездо №5 Финландия
книга: „Невидимото дете“, Туве Янсон
преводач: Теодора Джебарова
чете: Моника Цветкова
гнездо: Национална художествена академия / ул. „Шипка“ 1
Не мога на да кажа със сигурност, че това беше любимото ми гнездо, но беше перфектната локация - Национална художествена академия (Туве Янсон е била художник и имаше изложба посветена на нея), а момичето, което четеше (учи скандинавистика) го направи с толкова любов и старание, че нямаше как да не ми стане абсолютен фаворит. Като добавим това, че обичам мумините (и особено Снусмумрик, който не е мумин, но е много интересен герой!) си тръгнах оттам с прекрасно усещане. Не съм чела всичко за чудатите същества и никога не съм разбирала защо се водят детска литература, но да кажем, че скандинавците имат по-различно виждане за това и точно то прави книгите им различни и прекрасни. Разказът, който чухме не ми беше познат, но страшно много ми хареса и определено ще си купя книгата. Повече за нея ТУК.
Читателско гнездо №6 Великобритания
книга: „Парижанина“, Изабела Хамад
преводач: Стефан Аврамов
чете: Радосвета Стаменкова
гнездо: Галерия „Академия“ / ул. „Шипка“ 1
По съвет на друг запален читател, който срещнахме (Милена от Читалище.то) прекосихме двора и се озовахме в галерия "Академия", където се помещава ателието по скулптура. Разкошна локация, на която чухме откъс от "Парижанина" - изненадата на вечерта за нас, тъй като не го бяхме включили в първоначалните си планове (и щяхме много да изпуснем!). Като стил и повествование, това беше най-силната книга за мен в това издание и въпреки обема ѝ на "тухла" (както се изрази абсолютно очарователната жена, която четеше), бих я прочела. Историята на сина на палестински търговец, който отива в Париж, за да стане лекар (лекар е и Радосвета Стаменкова) и се влюбва звучеше прекрасно разказана (и френският език на места само я направи още по-звучна!). Повече за съдържанието ѝ вижте ТУК.
Читателско гнездо №7 Европейската комисия
книга: „Раят“, Пия Лейно
преводач: Росица Цветанова
чете: Мартин Димитров
гнездо: VIVACOM Art Hall Oborishte 5 / ул. „Оборище“ 5
Тръгнахме към последната локация - VIVACOM Art Hall за финалното четене за тазгодишната Нощ на литературата. "Раят" не е много подходяща книга за край, тъй като е антиутопия за бъдеще, белязано от климатични промени, национализъм и зависимост от технологиите под формата на виртуалната реалност наречена Раят. Истината е, че чисто сюжетно сякаш няма нищо чак толкова оригинално, но звучеше интересно написана и стига човек да не е чел много подобни книги, би си заслужавала. Повече за книгата ТУК.
След 13 000 крачки за мен вечерта приключи. Една глава лук (или в нашия случай паста и ризото) и приказката за тази година свършва дотук. До догодина!
Още книжни препоръки може да откриеш тук:
