Спорт

За домакин на Осемнадесетите летни олимпийски игри е избрана столицата на Япония – Токио. Те се провеждат от 10 октомври до 24 октомври, 1964 г. Неслучайно е избран есенен месец, необичаен за провеждането на лятна олимпиада. Игрите са насрочени за средата на октомври, за да се избегнат горещините и влажността в средата на лятото, както и сезонът на тайфуните, характерен за китайската столица през септември. Предишните олимпийски игри в Рим през 1960 г. започват в края на август, когато времето там е много горещо.

Олимпиадата през 1964 г. е първата, която се провежда в Азия. Токио е избран да приеме игрите още през 1940 година, но впоследствие с тази чест е удостоена столицата на Финландия - Хелзинки, заради японската инвазия в Китай. В крайна сметка игрите тогава са отменени, заради Втората световна война.

Това са първите игри, които се излъчват по телевизията в международен мащаб, без да са необходими ленти, чрез които да се разпространява и в чужбина, както за олимпиадата четири години по-рано. Игрите се предават директно в Съединените щати, използвайки Syncom 3, първия геостационарен комуникационен сателит, а оттам и до Европа, използвайки Relay 1. За първи път олимпийските игри се излъчват цветни, макар и частично.

На олимпиадата в Токио за последно се използват традиционните писти, настлани със сгурия. Гладка, синтетична, пригодена за всякакви метеорологични условия писта е използвана за първи път на олимпиадата в 1968 г. и на всяка следваща лятна олимпиада досега.

За първи път на Южна Африка е забранено да участва, поради апартейд - системата в спорта (с изключение на  дебютното участие на южноафриканците на Летните параолимпийски игри в Токио през същата година). Става въпрос за оттеглянето на поканата на Международния олимпийски комитет (МОК) към Южна Африка за участие в Летните олимпийски игри през 1964 г. Това става след отказа на вътрешния министър на страната, Ян де Клерк, който настоява, че отборът няма да бъде расово интегриран. През 1968 г. МОК е готов да приеме обратно Южна Африка след уверения, че отборът й ще бъде мултирасов, но бойкот на африканските нации попречва това да се случи. Южноафриканските игри през 1969 г. и 1973 са предназначени да позволят конкуренция на олимпийско ниво за южноафриканците срещу чужди спортисти. Страната официално е изключена от МОК за игрите през 1970 г.

На 21 юни 1988 г. МОК приема декларация срещу "апартейда в спорта".

Българският олимпийски отбор се завръща от Токио в родината ни с 10 медала. Страната ни е на 11 място в общото класиране по спечелени медали, а държавите, взели участие в Игрите през 1964 г., са 93.

За пореден път борците ни триумфират и спечелват уважението и страхопочитанието на съперниците си. Осем от десетте ни медала принадлежат на българската борба и вече е ясно, че победите ни в този спорт са не просто случайност, а закономерност.

Златните отличия за България от олимпиадата в Токио са завоювани от легендарните Боян Радев, Еньо Вълчев и Продан Гарджев.

Боян Радев е първият български двукратен олимпийски шампион. Той се състезава в класическия стил борба, в категория до 97 кг. Освен златото в Токио, той взима най-високото и престижно отличие и на олимпиадата в Мексико четири години по-късно.

След победата му в Токио тези, които остават зад него, спечелилите сребърен и бронзов медал, го вдигат на ръце и правят почетна обиколка. Зрителите в залата за миг онемяват, смутени от невижданото признание. Следват силни аплодисменти за талантливия ни борец.

Радев е обявен за заслужил майстор на спорта. През 2009 г. получава най-високото отличие на Международната федерация по борба (ФИЛА) – „Златна огърлица“. Приет е в Залата на славата на Международната федерация по борба (ФИЛА) в Оклахома (САЩ).

Еньо Вълчев е другият наш велик състезател по борба (свободен стил, категория до 70 кг), който печели златен олимпийски медал през 1964 г. След тази олимпиада на шампиона ни му предстоят нови успехи, които само потвърждават на какво ниво са спортните му умения. Въпреки това, в Токио той получава най-високото отличие от всички олимпиади, на които участва.

Другият ни шампион на олимпиадата е Продан Гарджев. Той се състезва в свободен стил, категория до 87 кг. Той е носител е на две световни титли от първенствата в София през 1963 г. и Толедо от 1966 г. Сред успехите му са и сребърен и бронзов медал от европейски първенства през 1967 г. и 1968 г. Два пъти е провъзгласен за Спортист № 1 на България (1963, 1966). Неговото име носи Национален турнир по народна борба и спортен клуб в град Бургас. Гарджев е почетен гражданин на Бургас (1963).

Сребърните ни медалисти от олимпиадата в Токио са :

• Величко Величков — спортна стрелба 50 м пушка от три положения. Величков поставя началото на българската колекция от медали в този спорт.

• Ангел Керезов — борба класически стил, категория до 52 кг
• Кирил Тодоров — борба класически стил, категория до 78 кг
• Станчо Иванов — борба свободен стил, категория до 63 кг
• Лютви Жибер — борба свободен стил, категория над 97 кг

Бронзови медали печелят:

• Александър Николов — бокс, категория до 81 кг

• Саид Мустафов — борба свободен стил, категория до 97 кг

Добри класирания за България постигат и Вирджиния Михайлова (четвърта в хвърлянето на диск), Диана Йоргова (пета в скока на дължина), Георги Стайковски (седми в тройния скок) и мъжки отбор по волейбол (завършил на пето място). Волейболният отбор е в състав Димитър Каров, Иван Кочев, Георги Константинов, Петко Пантелеев, Петър Кръчмаров, Симеон Сръндев, Лъчезар Стоянов, Борис Гюдеров, Кирил Иванов, Славко Славов, Георги Спасов и Ангел Коритаров, треньор Димитър Захариев. Общо 63 са българските олимпийци на олимпиадата през 1964 г.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: