Лично мнение

Колкото и да ми е тъжно, най-вероятно отговорът на въпроса в началото на заглавието е "ДА" – ценим хазарта повече. Не аз или ти, а ние, българите, като нация. Но не е нужно да е така. Можем да променим това. Следователно и отговорът във втората част от заглавието също може да е утвърдителен.

24-ти май за мен има непреодолима притегателна сила. Нищо не може да ме спре да пиша по повода. Нито това, че съм в майчинство, нито фактът, че ми отнема цял ден да напиша този текст, защото неминуемо ще се наложи да спирам, да храня бебето, да си играя с него и т.н. Но един ден съвсем скоро искам същото това бебе да чете книги и да разбира смисъла на 24-ти май.

Нещо, което може би не съм споменавала преди е, че много обичам социологически (и всякакъв друг вид) проучвания. Мразя математиката, но обичам данните. Покрай избори следя екзит половете с голям интерес, но не защото „статистиката никога не лъже“, а защото ми е много интересно да видя колко ще са близо до истината. Обикновено всъщност са на прав път.

По традиция двете (предполагам) най-големи статистически агенции у нас – Алфа рисърч и Галъп интернешънъл, правят проучвания свързани с четенето, писането и книгите около 24-ти май. Аз не съм социологическа агенция, но тъй като Галъп и Алфа имат различни данни по общо взето сходни въпроси все някой „лъже“.

Алфа рисърч: 66% от българите са прочели книга за последната година

При условие, че в селата и малките градове почти няма достъп до книги, книжарниците са 1 или 0 (а според същото проучване 46% от анкетираните са си купили книга, откъде?), а в местните читалища никой не е чувал за нова литература (да се разбира от последните 20 години) ми е малко трудно да повярвам на тези данни.

Друго, което ми направи впечатление е единственото число – КНИГА. Една книга. И дума не може да става за повече...

Голям проблем свързан с достъпа до (нови) книги е високата им цена, която до голяма степен се определя от ДДС-то върху книгите, което е пълните 20%. За повечето страни в ЕС то е много по-ниско, следователно хората по-лесно могат да си позволят да си купят (нова) книга.

В България ДДС-то върху хазарта е 0%. Не искам отново да пиша за манията по лотарийните билети, омръзнало ми е.

Нека, който иска да търка билетчета докато свят светува, да го прави. Но за мен като читател това е обидно. Обидно е културата да се облага с 20% ДДС, а хазарта с 0%. И искам това да спре, защото продължава твърде дълго.

Галъп интернешънъл: 53% от българите са убедени, че не е необходимо да четат много книги, за да живеят добре

Честно казано на това проучване вярвам и напълно го разбирам.

По-лесно (и евтино) е да си купиш лотарийно билетче и „да сбъднеш мечтите си“ (апартамент, почивка, да отвориш твой клон на Lafka...по-далеч от това никога не се стига), отколкото да си купиш книга.

Разликата обаче е, че с билетче в ръка мечтаеш на дребно, за тривиални неща, които може да мислиш, че ще направят живота ти по-добър и с магическа пръчка ще решат всичките ти проблеми, но шансът за реална "печалба" е минимален.

Със книгата днес твоя е земята,

дори небето с чудните звезди.

Никола Фурнаджиев го е казал по-добре от мен. Аз само бих добавила, че с книга не само Земята е твоя – Вселената, космосът, всички съществуващи и несъществуващи светове, всички обезсмъртени слова на знайни и незнайни поети и писатели. Всичко е твое. Защото книгите могат да бъдат всичко.

Затова скъпи 53%, грешите. Мислите си, че нямате нужда от книги, за да живеете добре, защото не четете книги и няма как да видите очевидното. Съзнанието ви е толкова ограничено, че е напълно нормално да мислите по този начин. Тъжното е, че без четене на книги няма как да се разшири...

Към останалите 47%: подпишете петицията „За намаляване на ставката на ДДС върху книгите“, защото

и ний сме дали нещо на света и на вси славяни книга да четат.

П.С. Изгледай видеото по-долу, всъщност то беше първопричината да започна въобще да обмислям този текст. Вярно, че то също по никакъв начин не отразява американската действителност (най-вероятно са изрязали "нормалните" отговори и са оставили само по-колоритните), но това не го прави по-малко тъжно...