Лично мнение

Този текст няма за цел да заклейми аудио книгите или хората, които ги слушат. Той не е посветен на дебата кои книги са "по-добри". Целта му е съвсем друга - да изясни защо аудио книгите не са четене. И какви са разликите между четене и слушане на книга. Но никой не казва кое е по-добро за теб. Въпросът е съвсем друг. 

От време на време в някоя книжна страница или група се появява въпросът дали четеш книги на хартия, на електорнен четец (или друг екран), или предпочиташ аудио книги. Този въпрос, макар и често задаван, е доста неразбран. Докато при електронните и хартиените книги реално няма разлика - действието е едно и също, четене - с аудио книгите не е така.

Не можеш да четеш аудио книга - слушаш я. Това не я прави по-лоша от другите книги - прави я по-различна.

Аудио книгите имат много предимства. И докато за повечето хора най-голямото си остава това, че може да слушаш аудио книга, докато правиш много други неща (например докато шофираш, чистиш, готвиш), винаги и навсякъде, за мен най-голямото предимство на аудио книгите е, че са достъпни за хора, които не могат да четат.

Понякога аудио книгите са там, където грамотността не е, а друг път са там, където зрението липсва.

Има много причини някой да не може да чете - най-честата е, че никога не са му показали как, не са го научили. Има и много причини някой да не може да вижда думите - дали има слабо зрение и четенето го напряга, или пък е роден изцяло незрящ. И за мен точно тук се крие суперсилата на аудио книгите - те са готови да поведат тези хора на пътешествие между страниците, които самите те не могат да прочетат.

Аудио книгите, разбира се, имат много други предимства, което е и причината за растящата им популярност. Виждаме реклами на все повече платформи за аудио книги, все повече хора слушат такива. Аудио книгите са спасението на свръх заетите и на всички, които твърдят, че нямат време за четене. Аудио книгите са полезни и правят живота не само по-лесен, но и по-смислен - от тях научваме много, дори в движение.

И въпреки всички спорове около феномена, не е вярно, че като слушаш аудио книга не запомняш толкова добре или не преживяваш историята. Всъщност това зависи от самия човек - някои от нас учат по-добре, когато слушат, други, докато четат, а трети, когато гледат визуално съдържание. Точно затова толкова хора обичат да слушат аудио книги - чрез тях те често научават повече, отколкото четейки.

Но слушането на аудио книга не е четене. За да слушаш аудио книга, няма нужда да можеш да четеш. А четенето... е, то е съвсем отделна суперсила. Такава, която разделя и събира хората.

Макар и грамотността в световен мащаб да се покачва, все още има милиони хора по света, които не могат да четат. Заради политиките на някои държави, най-често тези хора са млади момичета, които нямат достъп до образование. Те обаче могат да слушат аудио книги (стига да разбират езика достатъчно). Но грамотността си остава пречка, която не се изчерпва с това да не могат да четат, но и спира цялостното им развитие.

У нас проблемът с функционалната грамотност става все по-голям.

Функционалната грамотност е наборът от умения и компетентности, които позволяват на един човек да се справи успешно с реални житейски ситуации в съвременното общество. 

Главен компонент от нея е четивната грамотност - способността за разбиране, осмисляне и използване на писмени текстове. Дори хора, които могат да четат (имат базова грамотност), не разбират прочетеното. А именно четенето ни помага да се научим да мислим абстрактно и ангажира мозъка ни много повече от смляната предварително информация.

Понеже аз самата водя читателски клуб, може би най-либералния в историята - Смълчаният читателски клуб на Trouble Bakers, още от началото исках да бъде ясно, че всеки може да чете на какъвто носител и език желае или да слуша аудио книги. Последното донякъде беше обусловено и от присъствието на моята колежка и редактор в Успелите - Ваня, която е незряща. Мислех, че така ще се чувства по-спокойна и включена. Но точно Ваня беше тази, която ми посочи недостатъка на аудио книгите. Освен че четенето е действие, което ти случваш, а слушането е действие, което се случва на теб, голямата разлика всъщност е в грамотността.

"Аз чета на брайл, защото това е истинското четене. За съжалание, иначе просто си неграмотен."

Брайл е азбуката за незрящи, която за мен е просто точици. За хората, които не виждат, тя е цял свят - тя ги прави да са като нас, зрящите. Тя ги кара да се чувстват грамотни, тъй като няма как да пишат на нашата азбука или да четат нашите букви.

Ваня, чете на брайл. Снимка: Петър Хаджиколев

Ваня беше човекът, който ме накара да се замисля за аудио книгите далеч отвъд обичайните спорове в интернет и дискусиите как те не са "истински книги". Защото аз всеки ден чета книжки на моя син, аз съм неговата аудио книга, тъй че не бих казала, че не съм "истинска книга".

Но да се твърди, че аудио книгите са четене, е все едно да твърдя, че Игинатора, който е на две години и половина, може да чете. Той възприема книгите чрез мен, но нямам търпение един ден да може сам да ги прочете. И макар че използвах израза "нямам търпение", в същото време не бързам, защото не искам да порасва веднага и да няма нужда от мама - неговата аудио книга.

Четенето е нещо много лично. Историите, които четем, оживяват вътре в нас. Това не означава, че слушането на книги е по-малко ценно, но със сигурност е коренно различно. И дори думите да са едни и същи, човекът, който има суперсилата да чете, трябва да я използва и заради тези, които са лишени от нея. Нима не е така с всички суперсили? И ако можем, да помогнем и на други да я споделят. Като ги научим да четат. Или поне като им покажем как да обичат книгите, защото оттам започва всичко.

Това, че някой не може да чете, не означава, че книгите не могат да бъдат част от живота му. Но слушането на книги е различно от четенето на книги. За едни по-добро, за други - по-лошо. Но отвъд всичко това, не всеки има суперсилата да чете. Ако ти я имаш, използвай я. За добро. А когато нямаш тази възможност - аудио книгите идват на помощ.