3 горски книги в Световния ден на гората
21 март е една от най-"заетите" дати в календара, тъй като днес празнуваме толкова много неща (аз празнувам и един човек - честит рожден ден, Лора!). 21 март не е просто обикновен ден, защото отбелязваме:
- Пролетното равноденствие
- Световния ден на горите
- Международния ден на хората със синдром на Даун
- Празника на социалната работа и социалните работници
- Деня на кукления театър
- Световния ден на поезията
- Международния ден за борба срещу расовата дискриминация
А според Уикипедия дори е световен ден на добрия сън (дано сте се наспали!). И макар че на теория имам празник като социален работник (по образование и призвание), реших да ви разкажа за три книги (художествена литература), свързани с гората. От малка много обичам истории за (омагьосани) гори - тъмни и страшни от една страна, но и пълни с вълшебни създания, магия и ухание на различни растения и дървета. До ден днешен предпочитам да се разхождам в гора пред равни (или неравни) поляни - може би откритите пространства ме плашат повече, докато гората, дори пълна с мистерии, ми носи усещането за закрила.
Като една от основните екосистеми на Земята, горите са дом на около 80% от биологичното разнобразние на планетата. Темата на тазгодишния ден на гората е "Горите и здравето", защото здрави гори означава здрави хора - нещо, което не бива да забравяме. Затова е важно да се грижим за горите, тъй като те се грижат за всички нас. Мисля, че литературата е един от най-лесните и красиви начини да се влюбим в горите и никога да не забравяме да ги закриляме, пазим и да им помагаме да растат. Защото унищожавайки тях, унищожаваме себе си. А освен всичко друго, горите са дом и на много истории - реални и въображаеми.
В книгите дърветата и горите са символ на кураж, издръжливост, безмъртие. Горите могат да свързват различни светове и да помагат на общуването между необикновени същества и места. Едни от най-известните "книжни" гори са Шеруудската гора от Робин Худ, гората на Мечо Пух (the Hundred Acre Wood), Мраколес и Ветроклин във "Властелинът на пръстените", Забранената гора в Хари Потър. А днес ще ви разходя в 3 различни гори, в които съм се губила и намирала, и се надявам и вие да направите същото между страниците.
"Изтръгнати от корен", Наоми Новик
Като чуя гора, това винаги е първата книга, за която се сещам, защото в нея гората е главен герой. Да, според някой друг главните герои сигурно са Агнешка и магьосникът, но в действителност е гората. Или още по-хубаво - на български е Леса, а не е ли "лес" толкова прекрасна и мелодична дума? Историята на пръв поглед не е нищо особено, но ако се загледаш извън обичайния сюжет, ще забележиш, че не е точно така. Защото това е историята на една ядосана гора, която "покварява" хората и дори тези, които все пак успеят да излязат от нея, остават там завинаги. Гората ги променя, разболява и взима това, което ѝ е било отнето.
Романът лакатушка между банални и мрачни моменти, съчетава любовна история, стара като света, с не толкова очакван край и развръзка. Базирана на славянския фолклор, "Изтръгнати от корен" е самостоятелка книга и НЕ е част от поредица (като свърши, свършва - ура!). Приказка, която те връща у дома, но домът не е този, който помниш и познаваш. Приказка, която ще обикнеш, защото хем ще си припомниш тези, които си чел в детството си, хем ще откриеш една нова и коварна страната на историята за прокълнатата гора. Препоръчвам да се чете на чист въздух, а повече за нея (и една рецепта за омагьосани печени ябълки) ТУК!
"Охлюв по склона", Аркадий и Борис Стругацки
Колкото абсурдна, толкова и многопластова и интересна история. Четох я без никакви нагласи и може би най-много ми хареса колко актуална е във всеки един момент (и как винаги може да се разсъждава върху нея), колко различни и напълно еднакви са двамата главни герои (единият иска да влезе в Гората, а другият да се измъкне от нея, но и двамата са в омагьосан кръг и се лутат в лабиринт, който им е непонятен и неразбираем). Книгата (очевидно) си има Гора (с главна буква!) и засяга редица важни теми като доброволното невежество и екологичните проблеми, а най-хубавото е, че го прави по свой си начин, през собствена неподражаема призма. Романът може да се приеме за класика, а Гората е в центъра на всичко, но предупреждавам, че поне при мен, четенето за толкова много бюрокрация опъна нервите ми до краен предел.
"Тъмната гора", Лиу Цъсин
"Тъмната гора" е втората част на една от най-популярните научно-фантастични поредици на века - китайската трилогия "Земното минало". И в нея всъщност няма гора (sorry not sorry). Това е и най-интересната книга от поредицата, тъй като на теорията за Тъмната гора се гради всичко останало. Дали сме сами във Вселената и ако не сме, защо не сме виждали и чували нищо за останалите ѝ обитатели? Тъмната гора предлага едно възможно обясние - теория, колкото потискаща, толкова и успокояваща. Защото може би всички ние живее в Тъмна гора и единственото, което можем да направим е... да стискаме палци? Прекарах повече от два месеца с трите книги и тази определено е любимата ми, затова и реших, че мога да я включа, дори да не изпълнава условието за истинска гора - и метафоричните гори са гори! Повече за размислите ми около четенето на трилогията може да видиш в поста.
Honorable Mention
"Semiosis", Sue Burke
Обичам да споменавам тази книга, защото е много интересно да се види как живеят хората на планета на която те са по-нисши като интелект и познания от растенията. Книгата няма гора в класическия смисъл на думата, но е гора сама по себе си - растенията са навсякъде и са висшата форма на живот и главни действащи...корени? Общуването и взаимоотношенията им с хората изграждат наистина интересна концепция (има и следваща част, която не съм чела), а действието се развива с няколко поколения.
