Лично мнение

Според Световния дарителски индекс КАФ за 2020 г. България е подобрила значително резултатите си в сравнение с последното десетилетие, когато сме били средно на 120-а позиция - вече сме на 45-о място от 114 държави. КАФ 2021 е нaй-aвтoритeтнoтo прoучвaнe, измeрвaщо щeдрocттa в целия свят по три критерия: помощ на непознат, даряване на пари и даряване на време (доброволчески труд). И макар че това е добра новина (лятото ще имаме по-актуална информация и ще разберем какви са резултатите за 2021 г.), каузите и благотворителността в България са дълга, широка и дълбока тема, за която сякаш не се говори достатъчно. Това, от една страна, е така, защото хората, които се занимават с каузи, са погълнати от самите каузи, а останалите не се интересуват достатъчно от темата. От друга страна, особено след скандала с дарителската платформа HelpKarma недоверието към каузите е все така голямо.

Предистория

Преди да се гмурнем по-дълбоко в митовете покрай хората и каузите в България, е редно да споделя моя личен опит по темата. От малка се вълнувам от това, как мога да помагам на хората - спомням си, че организирах подписка в квартала, за да не съборят някакви къщи още в началното училище. В гимназията бях в Детски парламент, а по-късно и в Младежки общински съвет, където фокусът ми отново бяха каузите - спорт и култура, подкрепа за деца в неравностойно положение. Този съвсем ествествен път продължи и в университета, където завърших социални дейности, но не образованието ми ме направи по-социална или дейна.

Тогава започнах да осъзнавам, че социалните дейности са навсякъде и има много начини да помагаш - единственото, което се иска, е желание и време, като точно вторият ресурс - времето, е водещ. В последните години се боря за няколко каузи - на преден план са добрите новини и позитивната журналистика (подкрепи ни като станеш месечен дарител в Patreon или с покупка от онлайн магазина ни Тебешир), разбира се, както и стимулиране на четенето чрез инициативата ми Trouble Bakers. Но каузите просто се появяват и колкото повече четеш и се вълнуваш от тях, толкова по-лесно те въвличат в битката.

Някои от каузите, които живо ме интересуват в последно време, са спортът за здраве (не "за тяло"), "бързата мода" (един от най-големите замърсители на планетата), кръводаряването, психичното здраве. Това са каузите, по които работя най-често, но не са единствените, които ме вълнуват. Покрай работата и моите каузи се запознах с много други хора с каузи, което ми дава някакъв (макар и неизчерпателен) поглед върху благотворителността в България.

МИТ №1: Всички крадат

Българинът по принцип много се страхува да не се прецака. Винаги има причина да НЕ прави правилното нещо и тази причина в 99% от случаите са ДРУГИТЕ. Не изхвърля отделно отпадъците, защото ги събират в един камион (което понякога е просто измислица, а в други случаи си има причина да е така), не дарява пари, защото няма да идат, където трябва. Не ме разбирай погрешно, злоупотреби е имало и винаги ще има. Но ако просто си направиш труда да проучиш каузите и хората зад тях, ще видиш, че има и голяма прозрачност - все пак всеки се бори за нещо.

МИТ №2: Щом работиш за кауза, трябва да си скромен (и беден)

Отново покрай казуса с HelpKarma много хора бяха възмутени, че на служителите там се плащат "големи" заплати. Очаква се, че щом се занимаваш с каузи трябва да си на минимални разноски и едва да свързваш двата края. Защо? Нима тези хора не трябва да издържат семейства? Нима те не искат да живеят добре? Каузите са работа като всяка друга, която обаче изисква огромен ресурс откъм психика - да виждаш постоянно цялото това страдание и да знаеш, че няма как да помогнеш на всички, те изцежда до краен предел. Хората, които работят за НПО-та, фондации и организации в благотворителната сфера, заслужават точно толкова пари, колкото и всеки работещ в корпорация или стартъп, може би дори повече. Подценяването на чуждия труд като цяло трябва да спре.

МИТ №3: Каузите НЕ трябва да се политизират

Това и аз го вярвах някъде в миналото, но с времето разбираш, че истинските, големите промени зависят от политики на национално и световно ниво. Без тях може до безкрай да наливаме от пусто в празно и нищо няма да се промени. Това не значи, че непременно всички в сектора трябва да се хвърлят в политиката. Означава обаче, че политиката има огромна роля в оформянето на решенията при редица каузи, за които се борим. Можем да дадем пример с домашното насилие в страната - в момента колкото и да се говори за това, няма действаща законова рамка, която да помага с изкореняване на причините. Всичко, което можем да направим за каузата, е да се борим с последиците, да помагаме на жертвите, но това е крайно недостатъчно.

МИТ №4: Има големи каузи и малки каузи

Винаги съм била на мнение, че каузите не трябва да се мерят. Разбира се, че има каузи, които са общи за повече хора - такива са климатичните промени, замърсяването, неща, които засягат всички ни. Това обаче не прави каузата на човек, който се бори за живота си, по-малка - прави я по-различна. Коя кауза ще подкрепим зависи само от нас.

МИТ №4: Моето (малко) дарение няма да промени нищо

Много хора смятат, че ако не могат да дарят значителна сума, по-добре въобще да не даряват - все пак какво значение имат 5 лв? Оказва се, че голямо - дали 1000 човека ще решат, че няма смисъл да дарят по 5 лв. или обратното, ще направи цялата разлика. "Капка по капка вир става" е валидно с пълна сила - всички ние сме капки, които трябва да решат дали ще си останат такива, или ще бъдат част от нещо по-голямо (дали ще бъде вир, река, море или океан, зависи от това колко са капките).

МИТ №5: Всички трябва да подкрепяме една и съща кауза

Доста погрешно схващане е, че хората задължително трябва да се обединим около една и съща кауза. Което просто няма как да стане, тъй като ни вълнуват различни неща. Аз например дарявам за различни каузи от моите, когато ги припозная, но често не разбирам достатъчно от нещо или предпочитам да подкрепя друго и това е въпрос на личен избор. И оттук идва следващото...

МИТ №6: Каузите НЕ са за всеки

Дълбоко в себе си всеки има някаква кауза. Друг е въпросът дали я показва открито, дали се бори за нея всеки ден и дали отделя от времето и ресурсите си, за да я подкрепя. Каузите са навсякъде - на мен примерно ми е трудно да ги подмина, защото мисля по този начин. Но вместо малко хора да се занимават с каузи и да трябва да правят чудеса от храброст за тях, може всеки да прегърне своята кауза и да отделя време да чете, да се учи, да проучва, да работи по нея. Тук компаниите трябва да поемат отговорност - доброволчеството трябва да стане част от всички фирмени политики, да се превърне в нещо естествено, нещо, което е част от работния процес и за което се плаща.

МИТ №7: НЕ всяка кауза си заслужава времето и усилията

Загубена кауза ли са каузите? Има каузи, които са привлекателни - всеки иска да помогне на деца, да събира капачки за кувьози, да тича в помощ на болни от рак, да разхожда кученца. Какво обаче става с каузи като бездомните и скитнциите, или зависими, които не могат да се откажат от наркотиците? Тези каузи не са толкова привлекателни, от една страна, защото хората не искат да се асоциират с тях, а от друга, защото вярват, че бенефициентите сами са си виновни. При тях помощта идва по-трудно - почти всеки ще предпочете да купи храна за приют за бездомни животни вместо прах за пране за преходен център за зависими. Но всяка кауза си заслужава времето и усилията, стига да вярваш в нея. Всичко може да се подобри (не казвам оправи, защото това невинаги е възможно). 

Бонус: Щом плащам данъци, няма нужда да дарявам

Плащането на данъци има своя смисъл и наистина подкрепя общността на локално ниво, но от една страна, това е крайно недостатъчно, а от друга, данъците ни невинаги биват разпределени по най-добрия начин или по начина, който ние бихме намерили за ефективен. Дори дарение от 1 лв. може да направи разлика за човек в страната или по света.

Сигурна съм, че има още много митове, които не успях да спомена в днешната статия, но ще се постарая да има следваща, в която да говорим и за истините, свързани с благотворителността. Темата наистина е обширна, но се надявам всеки да помисли по нея и да погледне в себе си, за да потърси своята кауза, без да вярва в митове.