В детството ми, а и години по-късно, когато се чудех какво да направя, когато не знаех нещо или исках за друго съвет, винаги се обръщах към моята скъпа баба. Получех ли съвета, понякога съм питала „А ти откъде знаеш?“ . Неизменно баба ми отговаряше „Така
Днес си спомняме за Народните будители, хората, които са се борили за образование и книжовност, тези, които които са посветили себе си на идеята за възраждането на българския дух и свобода. Благодарим и винаги ще помним! Благодарим за светлата пътека, по която вашето дело ни води. Благодарим
Какво е доброволчество и има ли то почва у нас? Е, знаем, че българските почви са изключително плодородни, така че засеем ли добрата воля, облагородим ли я, ще цъфне, ще върже, та и плодове ще даде. Вкусни, сладки, засищащи душата.От малки мечтаем да станем супергерои -
Срещата ни нито беше очаквана, нито особено желана. Наложи се след 34 години раздяла да се срещнем, да останем заедно. Виждали се бяхме през годините понякога. За празници и по случай. Нямахме тогава време един за друг.Срещата ни не започна твърде добре. Аз дойдох заради
- Моля те, вземи очилата!- Не мога, за какво са ми? Те са си твои, аз си имам очила.- Държа да ги вземеш.- Стига глупости, защо упорстваш?- Как защо? Вземи ги, за да може, всеки път щом погледнеш през тях, да виждаш света през моите
Или защо е жизненоважно да подкрепяме местния бизнес и малкия търговецВ България някак неусетно скочихме от Кореком до Кауфланд. От опашките за хляб с купони до огромните хипермаркети с "от пиле мляко" в тях. И по пътя си, тази вълна на безмерно предлагане и съпътстващо го консуматорство осакати
Или как всичко опира до едно решениеДа се върнеш Допреди няколко години да се върнеш в България от чужбина бе символ на неудачност. Направо си беше чист срам. Перцепцията беше - ясно, не е прокопсал там и се връща с подвита опашка. Признавам си, докато
Този текст не е точно продължение на предишния и не знам къде ще ме отведе. Назад в миналото - това е сигурно. Но какво ще открия там е рано да се каже (все пак от 2 реда увод няма как да е ясно). Но така
Една тиха есенна вечер зададох на себе си простичък въпрос – какво би направила, ако знаеш, че не ти остава много време живот? О, веднага ще отговоря – казах на себе си. Ще осъществя мечтите си – отговорих на собствения си въпрос. Щях да зарежа
Ще си позволя да представя Милка (или Boliarkabg), защото тя не го е направила. Когато видях CV-то ѝ сред останалите в пощата си много се развълнувах. Беше се представила скромно - определено не отговаряше на текста, който прочетох (и който ужасно много ми хареса!). Радвам се, че
