От който и край на България (или света) да си, едва ли правиш някаква конкретна асоциация като чуеш село Могилово. Аз правя. И за това, естествено, си има причина. Може да се каже, че това е моето село. Не че аз го притежавам или нещо
„Словото е важно.“ Това са думите на човек, с който ме запозна словото. Много преди аз и той истински да се познаваме, се познавахме на думи. И често, когато започна да пиша се сещам за това изречение. Превърнало се в нещо като слоган на живота ми.
Киселото мляко, лютеницата, Стефка Костадинова, Джон Атанасов… Това са само част от нещата, които карат една частичка на любов към отечеството да трепва у всеки българин, щом ги чуе. Но, хайде, ако трябва да подреждаме "българщината" в класация, то маслодайната ни роза заема безкомпромисно първото
Наскоро избирах подарък за рожден ден и, естествено, се озовах в книжарница. Докато оглеждах наоколо, пред погледа ми попадна рафтът с четива от типа на „30 книги, които да прочетеш преди на навършиш 30“, „50 места, които да посетиш преди да навършиш 50“ и „100
„Баталия“ e първата българска стратегическа настолна игра, ĸoятo cъчeтaвa в ceбe cи paзвивaнeтo нa гepoи, ĸoнтpoлиpaнeтo нa ĸлючoви зoни и мoдyлнa ĸapтa, ĸoятo ce изгpaждa в пpoцeca нa игpoвaтa cecия. Основната идея на играта е, че в нeя може да се насладите на чeтиpи фpaĸции -
Кое е това нещо, което всички обичаме? Нека ти подскажа. Няма как минавайки покрай някоя уютна пекарна, сетивата ти да не бъдат докоснати от онази миризма на тъкмо изваден от фурната топъл хляб. Чак да ти се стопли сърцето, защото хлябът е любов, дом, огнище.
Сега ще започна с нещо странно. Нещо, което доскоро малко хора знаеха. Или по-скоро аз рядко съм споделяла. Като бях малка баба ме къпеше с орехови листа, накиснати в дъждовна вода. Да, знам как звучи. Колко е налудничаво. Но баба знаеше от нейната баба, че
Този материал се оформи като идея в главата ми преди няколко дни. Заговорих се с едно момиче, което работи в неправителствения сектор и тя използва фразата „офисен филантроп“. След нашия разговор изразът остана в главата ми и прерасна в този текст. Според Уикипедия като филантроп се
Роден и израснал съм в Добрич. Пет години учих във Варна, а сега следвам в Лондон. Когато съм в английската столица, един от най-често задаваните въпроси е: “Ти откъде си?”. Аз винаги отговарям, че съм от България и понеже много често следващият въпрос е “От София
Трудно бих могъл да опиша любовта, която изпитвам към животните. Общуването с тях е нещо, което винаги, без изключения, предизвиква у мен приятно вълнение.Заради тази любов се впечатлявам и уважавам хората, които работят за доброто на всички животинки, които нямат собствен глас. Глас, който да
