Доброто от деня

Нова седмица - нов бюлетин "Доброто от деня"! Днес сме ти подготвили истории за къдроглави пеликани, успешни родни каратисти, парапет, гравиран за незрящи хора, и новооткрити микрочастици. Ще се запознаеш още с международната подкрепа при бушуващите на Балканите пожари, както и с начините да помогнеш на костенурка в беда.

Нов рекорд за къдроглавите пеликани! 105 малки бяха отгледани в ПП "Персина"

Къдроглавите пеликани, гнездящи в Природен парк "Персина" по поречието на река Дунав, отново отбелязват изключително успешен гнездови сезон. Тази година 88 двойки успяха да отгледат цели 105 малки. С този резултат природозащитниците отчитат напредък спрямо миналогодишния сезон, когато 30 двойки къдроглави пеликани отгледаха 40 малки.

За шеста поредна година ПП "Персина" предостави дом на гнездящите птици от вида къдроглав пеликан. В рамките на размножителния си сезон през 2021 г. пеликаните заеха и трите наколни дървени платформи, изградени специално за тях от природозащитниците в блатата на дунавския остров Персин. В две от платформите, построени в блатото Песчина, гнездиха 64 възрастни двойки, които отгледаха успешно 80 малки. Други 24 двойки пък прекараха сезона в третата платформа, поставена в Мъртво блато, където отгледаха своите 25 малки.

Още за опазването на къдроглавите пеликани в България можеш да прочетеш ТУК.

Националният отбор по шотокан карате-до с рекорден брой медали от Европейското в Словения

Цели 16 отличия извоюва Българският национален отбор по шотокан карате-до на Европейското първенство за мъже и жени в Ново место, Словения! Родните каратисти се състезаваха със съперници от 21 други държави и успяха да спечелят общо 5 златни, 5 сребърни и 6 брозови медала.

В дисциплината индивидуално кумите страната ни записа пет финала, като трима от състезателите взеха европейската титла. В категория ката, финалистите за България също са пет, като със злато се окичиха двама, а сребърно отличие взеха трима. Отборните срещи ни донесоха едно злато при жените и сребро при мъжете. Треньори и при мъжете и при жените бяха Радослав Пенов, Силвестър Гьолски и Виктор Свиленов.

Кои са имената на каратистите, извоювали рекордния брой отличия за страната ни? Ще научиш ТУК.

Какво (наистина) описва гравираният парапет за незрящите посетители на Неапол?

През изминалите дни една публикация в социалните мрежи стана особено популярна. В нея виждаме парапет, гравиран с текст на брайловата азбука и поставен над красива гледка. Постът обаче не ни дава достатъчно информация; от него не разбираме къде се намира интересната инсталация и наистина ли описва гледката за незрящите хора, както се твърди в текста. Затова решихме да проверим дали си струва възхищението от този парапет, както друга публикация преди време ни подтикна да проверим какво наистина се случва със застрашените видове носорози.

Гравираният парапет се намира в Неапол, Италия, във величествения средновековен замък Кастел Сант Елмо. Той представлява арт инсталация, създадена от Паоло Пуду в началото на 2017 г., след като артистът печели петото издание на конкурса "Работа за замъка". Проектът на Пуду се нарича "Следвай формата" и цели да впусне посетителите в осезателно преживяване на заобикалящата ги неаполска гледка. Парапетът е гравиран с текстове, изписани на брайловата азбука, като по този начин Пуду се стреми да представи красотата на града за онези хора, които няма как да я видят с очите си.

ТУК ще откриеш още за вдъхновяващия проект в Неапол.

Урок по солидарност: На какво ни учи международната подкрепа при пожарите на Балканите

През последните седмици Балканите са обгърнати от стотици горски и полски пожари. Човешки жертви, изпепелени гори и опустошени домове онагледяват трагичните природни бедствия - резултат от климатичните промени, но понякога и от собствената ни немарливост. България, Гърция, Турция, Северна Македония - всички те ежедневно се борят с огнената стихия, за да спрат разпространението ѝ. Но както във всяка критична ситуация, тук също се оглеждаме за урока, който можем да извлечем. За нас това е нуждата от взаимна подкрепа, разбирателство и преодоляване на различията между хората и страните, както и вяра, че с борбеност и добра подготовка сме способни да преодолеем всяко предизвикателство.

В най-тежките кризисни ситуации именно историите на подкрепа и солидарност между хората ни дават надежда да продължим напред и да превъзмогнем трудностите. А в последната година и половина трудностите и предизвикателствата далеч не липсват - от коронавирусната пандемия и съпътстващите я ограничителни мерки до природните бедствия в Европа и света през изминалите няколко месеца. Новини за стотици пожари и наводнения ежедневно ни засипват от всички страни, но дори в тези трагични събития ясно личи искрата на човечността и желанието да помогнеш на другия.

Къде откриваме тази искра в международната помощ на Балканите при справянето с горските пожари? Можеш да прочетеш ТУК.

Български учени с нова статия в международното списание Nature

Родни учени от СУ "Св. Климент Охридски" са съавтори на статия, публикувана в престижното научно списание Nature. В материала си те описват нов клас от изкуствени микроботи, наблюдавани за пръв път от д-р Диана Чолакова. Новооткритите микрочастици могат да се придвижват самостоятелно, като черпят енергия от околната среда по подобие на биологичните клетки.

Успехът на университетските изследователи от СУ е споделен с техни колеги от университетите в Кеймбридж, Лондон и Варшава, както и от два научни института в Китай. Съвместното откритие е подробно описано в статия, публикувана в едно от водещите международни издания в областта на физиката - списанието Nature Physics. Неин първи автор е именно д-р Диана Чолакова от Катедрата по инженерна и фармацевтична химия на Факултета по химия и фармация в Софийския университет, където изкуствените микроботи са наблюдавани за първи път.

Повече за нейното откритие и новия клас изкуствени микроботи ще научиш ТУК.

Фондация ''Дивите животни'' разказва какво трябва да знаем при среща с костенурка в беда

От Фондация ''Дивите животни'' апелират, ако намерим ранена костенурка, да потърсим специализирана помощ възможно най-бързо. В повечето случаи общопрактикуващите ветеринарни лекари не са добре запознати с характеристиките на влечугото, затова оптималният вариант е да се свържем с организации занимаващи се конкретно с костенурките като спасителния център на Фондация "Геа Челониа" или да потърсим подкрепа директно от ''Дивите животни''. Какво още трябва да знаем, когато срещнем влечугото на пътя или в планината, научете в следващите редове:

Лятото е най-активният сезон за сухоземните костенурки. Именно тогава фондация ''Дивите животни'' се среща с огромен поток от влечугите, които скоро след настаняването си в центъра, потеглят към спасителния Център за рехабилитация и размножаване на сухоземни костенурки на Фондация "Геа Челониа".

ТУК ще се запознаеш с начините ти също да помогнеш на костенурките в беда през лятото.