Личностно развитие

На този етап не е ясно дали България ще влезе в ново извънредно положение и карантина за всички, както беше през март. Ясно е обаче, че коронавирусът е тук и в момента пълзим по кривата. "Пълзим" всъщност не е подходяща дума, по-скоро спринтираме, тъй като случаите се увеличават двойно и тройно в последните седмици. Недостиг на легла в болниците, недостиг на персонал, недостиг на държава.

На фона на всичко това, всеки от нас започва да се пита кога ще дойде неговият ред да се разболее - дори да спазваме мерките дума по дума, да сме дисциплинирани, дистанцирани и дезинфекцирани, няма никакви гаранции, че няма да се заразим. И точно тук обикновено започват проблемите отвъд чисто физическото ни състояние - ако не кашляме, не кихаме, нямаме температура и като цяло сме в добро здраве, защо много от нас се чувстват толкова зле?

Психическото здраве е тема, която все по-често се обсъжда, но на която е трудно да се обърне истинско внимание в общество като нашето, където дори физическото ни здраве е застрашено от вечния недостиг. Но това не означава, че всеки от нас трябва "да се спасява поединично" - напротив. Можем да се спасим взаимно, дори само като говорим за проблемите си. Или чрез така наречените "спонтанни актове на добрина". 

Идеята за този (както и за повечето ми други) материал дойде след като вчера говорих с мой колега. Всичко започна като работен разговор, но премина в нещо много повече, за което съм му благодарна. Нормално е психическото ни състояние да се отразява върху работата ни - всъщност няма нищо по-нормално от това. Но без да споделяме, няма как отсрещната страна да знае, че се сблъскваме с подобни проблеми. И така, един обикновен работен разговор се превърна в доста по-личен, споделяне на страхове и притеснения. Защото пандемията, често дори преди да е влязла в дома ни, влиза в ума ни. И понякога остава там по-дълго от необходимото.

Едва ли за някого ще бъде изненада като споделя, че според СЗО в световен мащаб пристъпите на тревожност, паник атаките и депресията значително са се увеличили. Дори след като се справим с пандемията от Covid-19 (надявам се възможно най-скоро), последиците от нея - както социално-икономически, така и психологически, ще бъдат поне толкова голямо предизивкателство. Затова е хубаво да се подготвим, доколкото е възможно, и да се грижим за психическото си здраве.

Реших да говоря за това, защото, както са ми казвали неведнъж, "не изглежда да ми има нещо". Често в очите на другите може да изглеждаме съвсем стабилни, дори весели и жизнерадостни. Това не означава, че всичко е наред. Добрата новина е, че с времето (включително и по време на извънредното положение през март) намерих техники, които работят за мен. За някои от тях съм писала - редовното спортуване, готвенето, четенето на книги, наблюдението на птици.

Знам колко банално звучат, затова няма да се повтарям. Само ще кажа, че благодарение на спорта, паник атаките ми наистина намаляха (но не изчезнаха напълно). За съжаление, някаква част от спортуващите са доста нетолерантни и в една група прочетох как "само дебелите и мързеливите имат паник атаки, защото ги мързи да се грижат за себе си". Няма да казвам колко далеч от истината е това, особено предвид броя спортисти, които в последните години са говорили по темата за менталното здраве.

Има обаче още един начин да се справим със ситуацията и да помогнем на себе си и останалите - спонтанните актове на добрина. Това са всички наглед дребни неща, които можем да направим, за да се почувства някой по-добре, и вследствие на това и ние да се почувстваме страхотно! На теория повечето от тях изглеждат много лесни и едва ли не безлични, но когато започнем да ги практикуваме ежедневно ще видим, че могат да окажат истинско въздействие върху живота на другите.

Това, което ти предлагам, е списък с малки актове на добрина, които да разгледаш и да се опиташ всеки ден да правиш по нещо от листа. Поне при мен слагането на тикчета има страхотен ефект - чувствам, че съм постигнала нещо, дори да е минимално. Всяко тикче носи чувство за удовлетворение, защото тикчето означава "правене". Бездействието обикновено води до още повече бездействие и е като залежаването - не е полезно нито за духа, нито за тялото. Ако все пак моята система със списъка и тикчетата не проработи за теб, със сигурност нищо няма да си изгубил. А може и да добавиш твои хрумвания - даже препоръчвам да го направиш! Освен да започваме?

1. Обади се на приятел, с когото не си говорил отдавна. (Това може да е трудно, защото в началото ще е неловко и няма да има какво да си кажете, но вярвам, че бързо ще разчупите ледовете.)
2. Кажи на член от семейството си колко много го обичаш и цениш. (Това също може да е трудно, защото не всеки говори лесно за чувствата си. Аз например лесно пиша за тях, но когато трябва да кажа на баща ми нещо подобно, винаги се запъвам.)
3. Направи чай или кафе (а защо не и горещ шоколад!) за някой, с когото живееш.
4. Ако живееш сам, уреди си виртуална среща с някого и пийте чай/кафе/шоколад заедно!
5. Гледай филм с приятел - пуснете си един и същи филм и го гледайте "заедно" чрез видео връзка. Така ще можете да обсъждате интересните моменти. Може дори да си направите пуканки!
6. Помогни в домакинството - никой не обича да мие чинии или да изхвърля боклука, но ако винаги го прави някой друг, отмени го - просто така, без причина. Ще бъде страхотна изненада!
7. Кажи на някого защо си благодарен, че е част от живота ти.
8. Кажи на някого, че се гордееш с него и му обясни причините за това.
9. Изпрати съобщение с мотивиращо послание на близък. А защо не някой виц или шега? Ок, 2020 година е - изпрати им меме.
10. Изпрати снимка/клипче на сладко животно на приятел - това винаги помага!
11. Помисли за близък или съсед, който се чувства изолиран или самотен и му остави бележка, послание или поговори с него, дори да е през вратата или по телефона.
12. Дари пари (може да е съвсем малка сума) на благотворителна организация или кауза, в която вярваш.
13. Похвали колега за добре свършена работа.
14. И като казахме колега, питай колегите си как са - извън работата, как са семействата им.
15. Ако работиш от вкъщи, организирай видео обяд с колеги, с които по принцип хапвате заедно в офиса.
16. Дари хранителни продукти на хранителна банка.
17. Сподели твое умение с приятел! Дали ще са уроци по език, китара, графичен дизайн, креативно писане, рисуване, готвене или как да си зашие чорапа - сега е моментът да споделяме уменията си и да умеем повече!
18. Предложи да изпратиш храна на приятел. Или помогни такава да достигне до човек в нужда.
19. Напиши мил коментар под нечий пост в социалните мрежи. И се опитай да НЕ хейтваш в коменар, дори много да искаш.
20. Остави позитивно ревю на бизнес, от който си доволен - в момента това наистина е важно.
21. Подкрепи местния магазин/ресторант/кафене с покупка.
22. Направи комплимент на непознат. (На мен това ми е много трудно, както и да приемам комплименти - умирам от неловкост.)
23. Пусни някой пред теб на опашката или на светофара, дори да бързаш. Най-вече като бързаш. И се запитай - бързаш ли наистина и за къде?
24. Дари кръв! Или кръвна плазма, ако вече си прекарал вируса.
25. Залепи позитивни послания на огледалата вкъщи. (А може и да са просто нелепи или забавни послания.)
26. Дай на някой вкъщи последното парче шоколад. По-голям акт на добрина не знам може ли да има, предвид усилието на волята, което коства!
27. Продай нещо излишно, което не ползваш и дари приходите.
28. Направи си "buy nothing day" всяка седмица (или всеки месец) - това ще бъде акт на добрина към теб самия и към портфейла ти! И пирон в ковчега на консуматорството!
29. НЕ използвай фразата "GOOD VIBES ONLY" - може това да е непопулярно мнение, но тя не само че не помага, но и твърди, че човек не иска никаква негативност около себе си. Всички имаме право на емоциите си и те невинаги са позитивни, но винаги са валидни. Помни го, когато някой ти споделя проблемите си.

Снимки: Pinterest