По стъпките на олимпийските ни легенди: Мексико, 1968
Деветнадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мексико Сити, Мексико от 12 октомври до 27 октомври 1968 г. Това са единствените игри, проведени в Латинска Америка. 112 страни взимат участие в едно от най-важните спортни събития.
Голямо препятствие пред атлетите, участващи на олимпиадата, е надморската височина на града (2240 м). Тя е пречка за спортистите, участващи в състезанията, свързани с физическа издръжливост. Те се аклиматизират трудно към ниските нива на кислород. От друга страна, това е предпоставка за рекорди в експлозивните дисциплини, поради по-ниското атмосферно налягане и въздушно съпротивление. Разреденият въздух допринася за много от рекордите при дисциплините, свързани със скачане, хвърляне, както и за състезанията при мъжете до 400 метра. За да се напомни този факт, един от промоционалните артикули от тези олимпийски игри е малка метална кутия с надпис "Aire de México" (Въздухът на Мексико), който е предназначен "Especial para batir récords" - специално за чупене на рекорди.
Това са първите олимпийски игри, на които се използва синтетична настилка, подходяща при всякакви метеорологични условия за провеждане на лекоатлетически събития. Повърхността „Tartan“ първоначално е била разработена от 3M за конни надбягвания.
За първи път в Мексико жена носи факела с олимпийския огън на последния пост на щафетата. Това е атлетката Норма Енрике Базилио.
На церемонията по награждаването на 200 метра гладко бягане чернокожите американци Тони Смит (злато) и Джон Карлос (бронз) се появяват с високи черни ботуши и черни ръкавици. Тъй като имат само един чифт ръкавици, преди награждаването си ги поделят и шампионът Томи Смит държи дясната си ръка вдигната, а Джон Карлос лявата със свит юмрук по врема на химна на САЩ. Двамата са били част от политическото движение в защита на афроамериканците Black Power. МОК наказва и двамата с доживотна забрана за участие на олимпиада. Австралийският вицешампион Питър Норман излиза на награждаването със значка за подкрепа на човешките права на чернокожите в САЩ. Той е наказан от МОК да не участва на Олимпийските игри в Австралия през 1972 г. Норман търпи репресии от страна на австралийските власти, което го принуждава да се оттегли от леката атлетика и да се занимава с австралийски футбол като аматьор.
За първи път Източна и Западна Германия се състезават като отделни отбори, след като са били принудени от МОК да се конкурират като комбиниран немски отбор на олимпиадите през 1956 г., 1960 г. „Одата на радостта” от Бетовен започва да звучи, когато Източна и Западна Германия излизат на стадиона.
Българското участие
На олимпиадата в Мексико България се нарежда на 18-то място в класацията по медали. Атлетите ни печелят общо 9 медала. За много от спортистите ни, които са наградени, това не са първите отличия от игрите. Те са медалисти и от предишни олимпиади.
Боян Радев става олимпийски шампион по борба, класически стил за втори пореден път. Той е първият българин дублирал олимпийската си титла.
Още един наш борец печели златен медал в класическия стил борба - Петър Киров.
През кариерата си той печели 52 златни медала от международни турнири и шампионати. Притежател е на още един златен медал от летните олимпийски игри в Мюнхен през 1972 г. Киров не е завършил спортно училище, спортен интернат или спортна рота. Участвал е в Международния турнир „Никола Петров“ 11 пъти и става първи на всеки един от тях. Спечелените 11 златни медала от 11 участия са след победи над 11 различни руски борци и световни шампиони. Този успех не е постиган от друг български или световен борец. През цялата си кариера се състезава само в една и съща категория - 52 кг.
Той е трикратен световен шампион от Едмънтън (1970), София (1971) и Катовице (1974).
Четири пъти е печелил Европейското първенство по борба: Минск (1967), Берлин (1970), Мадрид (1974) и Санкт Петербург (1976). Има един сребърен и един бронзов медал от първенствата през 1968 и 1972 г.
Петър Киров е спортист на века за „Академик“. Преподавател е в Национална Спортна Академия (НСА), Доктор на науките, Доцент. Ръководител е и на катедра „Борба и джудо“ при Националната спортна академиия. Награден е с Орден „Стара планина“ I степен „за изключителните си заслуги и принос за развитието на българския спорт и по повод 60 години от рождението му“ (2002).
Футболният отбор на страната ни в състав: Георги Берков (треньор), Цветан Веселинов , Янчо Димитров, Аспарух Донев, Милко Гайдарски, Ивайло Георгиев, Атанас Геров, Михаил Гьонин, Георги Цветков-Цупето, Кирил Ивков, Атанас Михайлов, Георги Христакиев, Кирил Станков, Тодор Николов, Георги Василев, Евгени Янчовски, Стоян Йорданов, Иван Зафиров, и Петър Жеков печели сребърен медал на олимпиадата. На финала на футболния турнир отборът на Унгария побеждава българския тим с 4:1.
Останалите ни сребърни медалисти са борците Еню Тодоров, Еньо Вълчев и Осман Дуралиев.
Еньо Тодоров печели сребро в категория до 62 кг. Тодоров печели три пъти европейското злато в Скопие 1968, София 1969 и Берлин 1970, веднъж е вицеевропейски шампион в Карлсруе 1966.
Олимпийският ни шампион от Токио’64 Еньо Вълчев се завръща на тепиха и отново преборва безапелационно конкурентите си, освен един единствен път - във финалния мач за титлата.
Вечно „сребърният“ Осман Дуралиев донася на страната ни два сребърни медала от олимпийските игри в Мексико`68 и Мюнхен`72. Дуралиев има четири световни вицешампионски титли през годините 1967, 1969, 1970 и 1971. От европейски първенства през 1967, 1968, 1969 и 1972 година спечелените от него медали са също сребърни.
Бронзови отличия грабват двама наши боксьори – Иван Михайлов и Георги Станков. Златният ни медалист от Токио’64 - Продан Гарджев отново се качва на почетната стълбица, като този път взема бронза в свободния стил борба, категория до 87 кг.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
По стъпките на олимпийските ни легенди: Токио, 1964
По стъпките на олимпийските ни легенди: Рим, 1960
