Спорт

Домакин на двадесет и вторите летни олимпийски игри е Москва, СССР (сега Русия). Те се провеждат от 19 юли до 3 август 1980 г.

И до ден днешен това са единствените олимпийски игри, организирани в Източна Европа . Те са и първите, които се провеждат в комунистическа страна, което остава така до олимпиадата през 2008 г. в Пекин, Китай.

По настояване на президента на САЩ - Джими Картър, 65 държави бойкотират игрите, заради съветската война в Афганистан, въпреки че някои спортисти от няколко от  страните, бойкотиращи Игрите, участват в тях под олимпийския флаг. Именно тези действия стават повод за бойкота на Съветския съюз на Летните олимпийски игри през 1984 година.

В Москва участват 80 страни и това най-малкият брой участници от олимпиадата в Мелбърн през 1956 г. насам. Шест държави правят своят дебют на олимпийската сцена: Ангола, Ботсвана, Йордания, Лаос, Мозамбик и Сейшелските острови. Кипър се състезава за първи път на лятна олимпиада, но още през 1980 г. участва в Зимните олимпийски игри в Лейк Плесид, Ню Йорк. Шри Ланка се състезава за първи път под новото си име (преди това като Цейлон), Бенин е участвал преди това, но като Дахомей, а Зимбабве се състезава за първи път под това име (преди това като Родезия). 65 страни не вземат участие в олимпийските игри, въпреки че са поканени. Някои от тях не участват нито в бойкота, нито в игрите, поради икономически причини. Катар така и не получава покана за участие

Олимпиадата в Москва се следи от 5 милиона зрители, което е с 1,5 милиона повече, отколкото предишната в Монреал.

Според официален доклад, представен на МОК от НОК (Националния олимпийски комитет) на СССР, общите разходи за подготовката и реализацията на Игрите възлиза на стойност  862.7 млн ​​рубли, а общите приходи са 744.8 милиона рубли.

На церемонията по закриването, знамето на град Лос Анджелис, а не знамето на САЩ, е било вдигнато. Това е така, за да символизира следващия домакин на Олимпийските игри. Това се случва след набирането на гръцкия флаг, който е символ на миналото, и флагът на Съветския съюз, който представлява настоящето. За първи път бъдещият град - домакин на олимпиадата отказва да позволи да бъде използван националния флаг на страната, за да бъдат използвани. Олимпийският флаг е предаден на Москва по време на церемонията по откриването и се съхранява от градските власти до 1984 г

В Москва’80 са поставени 36 световни рекорда, 39 европейски и 74 олимпийски рекорди. Нови олимпийски рекорди са поставяни 241 пъти по време на съсезанията, а световните рекорди са подобрени  97 пъти. Три олимпийски рекорда, поставени през 1980 г. остават неподобрени до 2008 г. – от щафетата 4 х100 m при жените, където печелят източногерманките с резултат 41.6 секунди (разбити от Ямайка през 2012 г.); рекордът на състезателката от СССР Надежда Олизаренко на 800 метра с време 1 мин, 53сек.,43 стотни; 5568-те точки на Анатоли Старостин (СССР) в модерния петобой .

Белгийският принц Александър де Мероде, който е председател на Медицинската комисия на МОК, казва, че от 9 292 проведени тестове за допинг, няма нито един положителен.

Българското участие

Малко ще е да се каже, че участието на бългаския олимпийски отбор е много успешно. Състезателите ни спечелват 41 медала и се класират на 3-то място след СССР и ГДР. Това е най-доброто представяне на България на летни олимпийски игри в историята. 

Атлетите ни спечелват 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала.

Олимпийски шампиони стават: гимнастикът Стоян Делчев, кануистът Любомир Любенов, боксьорът Петър Лесов, щангистите Янко Русев и Асен Златев, борците Валентин Райчев, Исмаил Абилов и Георги Райков.

Вицешампиони са: борците Александър Томов, Михо Дуков, Иван Янков и Славчо Червенков, щангистите Стефан Димитров, Благой Благоев, Румен Александров и Валентин Христов, атлетката Мария Вергова, джудистът Димитър Запрянов, Любомир Любенов и Ваня Гешева (кану-каяк), конниците Георги Гаджев, Петър Мандаджиев, Светослав Иванов, гребкините Искра Велинова, Рита Тодорова, Марийка Модева, Гинка Гюрова, Надя Филипова (4 с/к), баскетбол (Жени) и волейбол (мъже).

Бронзови медалисти са: Стоян Делчев, лекоатлетът Петър Петров, Ивайло Маринов (бокс), Младен Младенов, Павел Павлов и Нермедин Селимов (борба), Любчо Дяков и Петър Запрянов (стрелба), щангистите Минчо Пашов и Неделчо Колев, Илиян Недков (джудо), екипажите Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева, Мариана Сербезова, Анка Бакова, Румеляна Бончева, Долорес Накова и Анка Евтимова, Минчо Николов, Любомир Петров, Иво Русев и Богдан Добрев (гребане), екипажите Борислав Ананиев и Николай Илков, Борислав Борисов, Лазар Христов, Божидар Миленков и Иван Манев (кану-каяк), волейбол (жени).

Стоян Делчев става олимпийски шампион на висилка и бронзов медалист в многобоя на всички уреди.

Той е автор на прелитането над висилката, което носи неговото име салто „Делчев“. Изпълнява го в два варианта „Делчев 1“ и „Делчев 2“. Делчев завършва ВИФ (София) и е старши треньор на Националния отбор на България (1987).

През 2000 г. е определен за Гимнастик № 1 на България за XX век. Притежава зала по гимнастика „Делчев Джимнастикс“, в Рино, Невада. Въведен е в залата на славата на световната гимнастика в Оклахома Сити (2008).

Той е почетен гражданин на Пловдив. Награден е с Почетния знак на президента на Република България и Медал „Златни заслуги“ на БОК.

Спортната кариера на българския гимнастик изобилства от постижения:

Носител на Световната купа на земна гимнастика в Токио (1979).

Бронзов медал при многобоя на всички уреди в Токио (1979).

Бронзов медел на кон с гривни в Стразбург (1978).

Бронзов медал на висилка в Стразбург (1978)

Абсолютен европейски шампион на всички уреди в Есен (1979).

Златен европейски медал на земна гимнастика в Есен (1979).

Златен медал на висилка на Европейското първенство във Вилнюс (1977).

Любомир Любенов  е  първи на 1 000 м и втори на 500 м кану на Летните олимпийски игри в Москва. Първият му сериозен успех е от световното първенство през 1978 г. в Белград, където става световен шампион на кану С1 на 500 м. След игрите на световното първенство в Нотингам през 1981 г,. е бронзов медалист в двойка кану със Севдалин Илков.

Любенов е обявен за Спортист №1 на България за 1980 г. и е почетен гражданин на Пловдив.

Янко Русев  започва да тренира вдигане на тежести при мъжете, когато е само на 19. На световното първенство в Щутгарт става вицешампион. Следва и първа титла със световен рекорд в изтласкването в Гетисбърг, САЩ.

Преминава в по-горната категория – до 67,5 кг. Германците Кунц и Амброс са най-трудно преодолимите конкуренти за Русев. В знак на огромно уважение към своя противник на терена - Янко, Йоахим Кунц кръщава на българския спортист дъщеря си Янка. Големият сблъсък между двамата е именно на Олимпиадата в Москва през 1980 година. Там Русев разгромява германеца, поставяйки 3 олимпийски и два световни рекорда. За награда получава автомобил „Волга“ и 1000 долара.

Спортната кариера на Асен Златев е в категориите 75 кг и 82,5 кг. През 1980 г. е световен шампион в Москва. Същата година на летните олимпийски игри Москва е олимпийски шампион. Следват златни медали от европейско първенство (1982, 1984, 1985) и сребърни (1981,1983). Световен шампион през 1986 г. и сребърен медалист (1983, 1985). Носител на приза „Златен килограм“. Поставя 20 световни рекорда. Готви за още три олимпиади, но не участва в тях по независещи от него причини. Капитан на националния отбор повече от единадесет години. Четиринадесет години няма загуба на подиума.

На снимката: Асен Златев в средата

В националния отбор по вдигане на тежести остава до 1992 г. Състезава се в Бундеслигата по щанги на Германия за отборите на Лаймен и Кемниц.

Петър Лесов завоюва златото в бокса на игрите в Москва. Освен този огромен успех, той е и двукратен европейски шампион, и треньор по бокс.

Още при първото си участие на лично републиканско първенство за момчета става шампион и е обявен за „най-бойкия състезател“ на турнира.

През 2007 г. става национален треньор на България до 2011.

Валентин Райчев  печели златния медал в свободня стил борба, категория до 74 кг на летните олимпийски игри в Москва през 1980 г.. През следващата 1981 г. е световен вицешампион в Скопие и европейски вицешампион в Лодз.

На снимката: Валентин Райчев в средата

Исмаил Абилов грабва титлата в свободня стил борба, категория до 82 кг.

Той е двукратен сребърен медалист от световни първенства (1974,1975) и бронзов медалист (1973). Трикратен европейски шампион от Лудвигхафен (1975), Бурса (1977), Превидзе (1980) и сребърен медалист от Ленинград (1976). Носител е на златния пояс „Дан Колов“ през 1975 г.

Георги Райков също донася златен медал за родината ни от игрите в Москва. Той се състезава в борба класически стил, категория до 10 0кг.

Райков е двукратен европейски шампион (1975, 1980) и сребърен медалист (1977,1978), както и двукратен световен вицешампион (1978, 1979) и бронзов медалист през 1977 г.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: