Спорт

Двадесет и четвъртите летни олимпийски игри се състоят в столицата на Южна Корея — Сеул от 17 септември до 2 октомври 1988 г.

В Сеул 159 страни са представлявани от общо 8 391 атлети, от които 6 197 мъже и 2 194 жени. Проведени са 263 събития, а 27 221 доброволци помагат за подготовката на олимпиадата. Общо 11 331 медии (4978 печатни медии и 6 353 кабелни оператори) отразяват Игрите по целия свят.

Това са последните олимпийски игри за две от световните „доминиращи“ спортни сили, Съветския съюз и Източна Германия, защото и двете престават да съществуват до следващата олимпиада. Северна Корея, все още официално във война с Южна Корея, и нейните съюзници: Албания, Куба, Мадагаскар и Сейшелските острови не изпращат атлети на игрите. Въпреки това, по-мащабните бойкоти, наблюдавани през предходните три летни олимпийски игри, са били избегнати. В резултат, броят на участващите страни е най-голям, сравнен с всички предишни олимпиади.

Допингът е доминираща тема  след залавянето на лекоатлета Бен Джонсън.

През 1988 г. бейзболът, джудото за жени и таекуондото са демонстративни спортове. На церемонията по откриването на олимпиадата се провежда масова демонстрация по таекуондо със стотици възрастни и деца.

Това е последният път, в който в баскетболния отбор на САЩ няма играчи от НБА. Американците печелят бронзов медал, след като Съветският съюз ги побеждава и във финалната среща взима златото.

За първи път се провежда състезание по тенис на маса.

Тенисът се завръща на летните олимпийски игри в Сеул след 64-годишно отсъствие. Щефи Граф добавя и олимпийската титла към четирите си победи в Големия шлем през последната годината.

Българското участие

На олимпиадата в Сеул спортистите ни печелят общо 35 медала, от които 10 са златни, 12  сребърни и 13 бронзови. Това е второто най-добро представяне на българите на летни олимпийски игри след Москва’80.

Олимпийски шампиони стават:

• Христо Марков — лека атлетика;
• Йорданка Донкова — лека атлетика;
• Ивайло Маринов — бокс;
• Ваня Гешева — едноместен каяк 500 м;
• Таню Киряков — спортна стрелба;
• Таня Дангалакова — плуване;
• Севдалин Маринов — вдигане на тежести;
• Борислав Гидиков — вдигане на тежести;
• Атанас Комшев — борба;
• Любомир Герасков — спортна гимнастика.

Вицешампиони са:

• Стефка Костадинова — лека атлетика;
• Александър Христов — бокс;
• Ваня Гешева-Цветкова и Диана Палийска — двуместен каяк 500 м;
• Адриана Дунавска — художествена гимнастика;
• Лалка Берберова и Радка Стоянова — гребане;
• Весела Лечева — спортна стрелба;
• Антоанета Френкева — плуване;
• Стефан Топуров — вдигане на тежести;
• Стоян Балов — борба;
• Живко Вангелов — борба;
• Рангел Геровски — борба;
• Иван Цонов — борба;

Бронзовите ни медалисти са:

• Цветанка Христова — лека атлетика;
• Мартин Маринов — едноместно кану 500 м;
• Ваня Гешева-Цветкова, Борислава Иванова, Диана Палийска и Огняна Душева — четириместен каяк 500 м;
• Диана Дудева — спортна гимастика;
• Магдалена Георгиева — гребане скул;
• Стефка Мадина и Виолета Нинова — гребане двойка скул;
• Антоанета Френкева — плуване;
• Мануела Малеева — тенис;
• Братан Ценов — борба;
• Симеон Щерев — борба;
• Рахмат Софиади — борба;
• Николай Бухалов — едноместно кану 1000 м;

Олимпийските шампиони на България

Христо Марков печели златото в дисциплината троен скок, поставяйки олимпийски рекорд. със 17,61 м, подобрен след четири години в Барселона от Майк Конли (САЩ) със 17,63 м.

Той е носител и на много други отличия в леката атлетика. През 1983 г. става европейски шампион при юноши, световен шампион за мъже в зала през 1985 г. и на открито през 1987 г. – единственият в историята на българската мъжка атлетика. Два пъти е вицешампион на европейски първенства в зала (1987) и на открито (1990).

Марков има и няколко европейски рекорда, които по-късно са подобрени. В настоящата историческа ранглиста Марков е на 4-то място.

Лекоатлетът ни не успява да постигне само световен рекорд при мъжете. На световното първенство в Рим той се доближава на 5 см от тогавашното върховно постижение със 17,97 м. Има няколко скока над 18 м., но с леки фалове.

Той е треньор на българската олимпийска шампионка Тереза Маринова.

Йорданка Донкова е олимпийски шампион в дисциплината бягане 100 м с олимпийския рекорд 12,38 секунди. Подобрен е чак на 7 август 2012 г. на Игри в Лондон от австралийката Сали Пиърсън с резултат 12,35 секунди.

Донкова печели бронзов медал на следващата лятната олимпиада в  Барселона. Тя има и 9 медала от европейски първенства. Тя е първата и единствена досега българска лекоатлетка — победителка в крайното генерално класиране от веригата „Мобил Гран при“.

В продължение на 27 години е световна рекордьорка в дисциплината 100 метра с препятствия 12.21 секунди. Рекордът е поставен в Стара Загора на 21 август 1988 г и е подобрен от американката Кендра Харисън. Поставя 4 пъти световен рекорд през 1986 г. Също така притежава рекорда на европейските шампионати 12.38 секунди, постигнат в същата дисциплина.

Ивайло Маринов успява да завоюва златото в бокса, кат. до 48 кг. на олимпиадата в Сеул Следват две европейски шампионски титли (1989,1991). Преди триумфа в Сеул, на летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. той печели бронзовия медал в същата категория.

Марков е и световен шампион от първенството в Мюнхен през 1982 г., носител на Световната купа от Монреал '81, Европейски шампион (1981, 1983) и бронзов медалист (1985). Името му е принудително сменено от Исмаил Мустафов на Ивайло Маринов по време на Възродителния процес. През 2001 година е обявен за най-добрия български боксьор на ХХ век от Българска федерация по бокс.

Ваня Гешева грабва златото в кану-каяк 500 м. От същата олимпиада тя печели и сребърен медал на каяк К-2, както и бронзов на каяк К-4. Гешева е единственият атлет в историята на България, който печели златен, сребърен и бронзов медал на една олимпиада.

Когато е само на 17 години, тя печели първия си бронзов медал на световното първенство през 1977 година в двойка каяк. Година по-късно има сребърен медал от четворка каяк.

Гешева е сребърен медалист от Световното първенство в Тампере (1983), както и  световен шампион от Монреал през 1986 г.

Освен успеха в тази олимпиада, тя става вицешампион на летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. в дисциплината едноместен каяк.

За финала на летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г. Таню Киряков се класира с 585 т. Постига 9,9 т. и печели златен медал. Това обаче не е единственият му успех на летни олимпийски игри.На Игрите в Аталанта през 1996 г. заема трето място.  В Сидни през 2000 г. става олимпийски шампион в дисциплината пистолет на 50 м.

Киряков има отлични представяния и в Барселона’92, Атина’04 и Пекин’08, които обаче не се овенчават с успех.

Таню Киряков става европейски шампион на 50 метра пистолет три пъти: в Талин (1998), в Москва (2006) и в Гранада (2007).

Таня Дангалакова е състезателка по плуване. Тя печели златен медал на 100 м бруст и поставя олимпийски рекорд. Дангалакова е единствената ни олимпийска шампионка по плуване.

Сред другите й големи успехи са златен и сребърен медал (100 м. бруст), както и бронзов медал (смесена щафета 4 по 100 м) на европейското първенство в София (1985) На Световното първенство по плуване в Мадрид е втора на 200 м и трета на 100 м. (1986)

Севдалин Маринов печели златния медал след шест сполучливи опита при вдигането на щанги до 52 кг. След неговата победа започва скандал с обвинения към целия отбор за употреба на забранено вещество. Севдалин Маринов запазва титлата си, но участието на отбора в олимпиадата е прекратено.

Маринов е петкратен европейски шампион (1985, 1986, 1987, 1988, 1990),  трикратен световен шампион (1985, 1986, 1987, 1988) и сребърен медалист (1989). През кариерата си поставя 6 световни и 9 олимпийски рекорда.

Борислав Гидиков става олимпийски шампион във вдигането на щанги, кат. до 75 кг. Той е световен вицешампион (1986) и шампион от Острава (1987). На европейски първенства е втори (1986) и трети (1987).

За Атанас Комшев златният медал, който спечелва на летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г. в борба, категория до 90 кг, е най-голямото постижение в кариера му.

Той е вицешампион на световните първенства през 1982, 1983 и 1984. Носител е на два бронзови медала от световни първенства (1985, 1987). Два пъти печели европейското първенство по борба (1984, 1986).

За съжаление си отива твърде рано от този свят – едва на 35 години, в следствие на тежките си травми от претърпяна катастрофа.

Любомир Герасков  е български състезател по спортна гимнастика, който става олимпийски шампион в дисциплината дисцпилината кон с гривни на Игрите в Сеул. На финала той изиграва уникално съчетание. Още двама гинастици освен него печелят златни медали, тъй като конкуренцията е силна и имат еднакъв резултат.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: