Спорт

Домакин на двадесет и петите летни олимпийски игри е испанският град Барселона, който е столица на автономната област Каталония и административен център на провинция Барселона. Градът, с населението си от 1 611 822 души, е втори по големина в Испания и единадесети в Европейския съюз.

В началото на 1994 г. Международният олимпийски комитет решава, че летните и зимните игри занапред ще се провеждат в поредни четни години. По тази причина лятната олимпиада в Барселона през 1992 г. е последната, която се състои в същата година като зимната олимпиада.

Игрите са първите, които не са засегнати от бойкоти от 1972 г. насам.

На церемонията по откриването на олимпиадата  гръцката певица Агнес Балтса (мецосопрано) изпява „Romiossini“, докато олимпийският флаг обикаля стадиона. По-късно Алфредо Краус изпълнява олимпийския химн на каталонски и испански, докато знамето е издигнато.

Котелът с олимпийския огън е запален от горяща стрела, изстреляна от параолимпийския стрелец Антонио Реболо. Стрелата е запалена от пламъка на олимпийския факел.

За първи път от Летните олимпийски игри през 1960 г. на Южна Африка е позволено да се състезава на Игрите, след продължителното й отстраняване заради апартейд-политиката. След оспорвана надпревара в 10 000 м при жените, бялата състезателка от Южна Африка, Елана Майер, и чернокожата етиопска състезателка, Дерарту Тулу, която е победител в надпреварата, правят победна обиколка на стадиона заедно, хванати ръка за ръка.

След обединението си през 1990 г., Германия е представена на олимпиадата от един обединен отбор, което се случва за първи път от Летните олимпийски игри през 1964 г.

След разпадането на Съветският съюз през 1991 г., балтийските народи на Естония, Латвия и Литва изпращат свои собствени отбори за първи път от 1936 г. Другите съветски републики: Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Украйна и Узбекистан се състезават под името „Обединеният отбор”.

Заради разделянето на Социалистическата федеративна република Югославия Хърватия, Словения и Босна и Херцеговина правят своите първи участия на олимпийската сцена. Благодарение на санкциите на ООН, на атлетите на Федерална република Югославия не е позволено да участват със свой собствен отбор. Въпреки това, някои спортисти се състезават под олимпийския флаг като независими олимпийски участници.

Бейзболът официално става олимпийски спорт, след като е само демонстриран в предишните шест олимпиади. Бадминтонът и женското джудо също стават част от олимпийската програма, а слалом кануто се завръща в Игрите след 20-годишно отсъствие.

Дерек Редмънд от Великобритания скъсва сухожилие по време на полуфинала на спринта на 400 метра. Докато той се бори да завърши състезанието, баща му влиза на пистата без да му е позволено и му помага да финишира под бурните овации на публиката.

Допускането на професионалните играчи в баскетбола води до образуването на т. нар. „Dream Team“ на САЩ, с участието на Майкъл Джордан, Меджик Джонсън, Лари Бърд и други НБА звезди. „Отборът мечта” лесно успява да спечели златото.

Снимка на МОК от церемонията по закриването на Летните олимпийски игри през 1992 г.

Българското участие

Българските атлети се нареждат на 18 място в класирането по спечелени медали. Те донасят за страната ни 16 медала, от които 3 златни, 7 сребърни и и 6 бронзови.

Олимпийските ни шампиони са:

• Николай Бухалов, който печели 2 титли в кану каяка - C-1 500 м и C-1 1000 м;
• Иван Иванов — вдигане на тежести.

Сребърните ни медалисти са:

• Цветанка Христова — лека атлетика;
• Даниел Петров — бокс;
• Нонка Матова — стрелба;
• Весела Лечева — стрелба;
• Николай Пешалов — вдигане на тежести;
• Йото Йотов — вдигане на тежести;
• Валентин Гецов — борба.

Бронзови медали за България донасят:

• Йорданка Донкова — лека атлетика;
• Свилен Русинов — бокс;
• Мартин Маринов и Благовест Стоянов — кану каяк;
• Мария Гроздева — стрелба;
• Стефан Ботев — вдигане на тежести;
• Валентин Йорданов — борба.

Николай Бухалов е единственият български спортист, спечелил два златни медала от една олимпиада. В Барселона’92 той разгромява конкуренцията  на 500 и 1000 метра едноместно кану.

Освен отличията от тези Игри, Бухалов е и бронзов медалист на 1000 метра от олимпиадата в  Сеул през 1988 г.

Притежава 5 световни титли през 1993, 1994 и 1995 г. и 3 сребърни и 6 бронзови медала от шампионати на планетата.

Николай Бухалов е избран за спортист №1 на България за 1992 г. През 1994 и 1995 г. е №2 след Христо Стоичков и Стефка Костадинова.

На свое интервю за „24часа” Бухалов казва:

Удовлетворението не е толкова медалът. Удовлетворението е самата победа. Първи може да стане само човек, който е способен да превъзмогне себе си. Това е рецептата за първото място. Най-ценното на тези медали е удовлетворението от огромния труд, който стои зад тях. В нашия спорт трябва и сериозна техническа подготовка. Аз съм човек, който постоянно търси. И смея да твърдя, че бях стигнал отлична техника. Съвършена няма, но човек трябва да се стреми да бъде съвършен.

Иван Иванов става олимпийски шампион във вдигането на тежести, категория до 52 кг.

Иванов е четирикратен световен шампион (1989, 1990, 1991 и 1993).

Той е европейски шампион в категория до 56 кг. в Риза (1998), вицешампион на европейското в София (2000) и бронзов на европейското в Ла Коруня (1999). Освен това е бронзов медалист от световното първенство в Лахти (1998).

През юни 2011 г. е избран за национален селекционер на отбора по вдигане на тежести г. Иван Иванов е „Спортист на годината № 2“ за 1992 г., както и  почетен гражданин на родния си град Шумен.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: