Спорт

Двадесет и шестите летни олимпийски игри 1996 се провеждат в Атланта, Джорджия, САЩ от 19 юли до 4 август 1996 г. Участват рекорден брой страни – 197, а атлетите са общо 10 318. През 1986 г. Международният олимпийски комитет гласува да се отделят летните и зимните олимпиади, които от 1924 г. дотогава са се състояли винаги в една и съща година. Така за първи път зимните игри се провеждат през 1994 г., а летните - две години по-късно.

Двадесет и четири страни правят своя олимпийски дебют през 1996 г. в Атланта, включително и единадесет от бившите съветски страни, които на предната олимпиада се състезават като част от Единния отбор. Русия е независима участничка за първи път от 1912 г., когато е съществувала като Руската империя. Федерална република Югославия се състезава като Югославия.

Азербайджан, Бурунди, Кабо Верде, Коморските острови, Доминиканската република, Гвинея-Бисау, Македония, Науру, Палестина, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сао Томе и Принсипи, Таджикистан и Туркменистан участват за първи път самостоятелно на лятната олимпиада. За Армения, Беларус, Чехия, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Словакия, Украйна и Узбекистан това са първите летни олимпийски игри, на които изпращат свои атлети . В Чешката република и Словакия присъстват на игрите като независими нации за първи път след разпадането на Чехословакия, а останалата част от народите, дебютирали на олимпийската сцена тогава, са били част от Съветския съюз.

По време на церемонията по откриването на 1996 Мохамед Али държи факела, с който ще запалали олимпийския огън. Снимка: Майкъл Купър / AllSport

На церемонията по откриването на Игрите Селин Дион изпълнява „Силата на мечтатата” (англ. „The Power of the Dream”), която е избрана за песен на Олимпийските игри в Атланта през 1996 г.

Талисманът на олимпиадата е абстрактен анимационен герой на име Изи. За разлика от традицията талисманите да имат национално или регионално значение в града домакин на олимпиада, Изи е аморфна, измислена фигура, която  няма символично значение.

Олимпиадата в Атланта е първата, която има две отделни церемонии по откриването си. Поради своето географско разделение от Атланта, Савана има своя отделна  церемония на 18 юли, 1996.

Мотото на Игрите в Атланта’96 е „Елате да отпразнувате нашата мечта”. То е избрано сред повече от 5000 събрани предложения от широката публиката. Били Пейн казва, че авторът на мотото - Джак Арогети „е уловил духа и истинската мотивация за Олимпийските игри.”

Подготовката за Игрите в Атланта трае шест години. Над 2 милиона посетители идват в града, за да ги гледат на живо, а 3.5 милиарда ги гледат по телевизията.

Българското участие

България печели 15 медала - 3 златни, 7 сребърни и 5 бронзови. Тя се класира на 22 място в класацията по медали от общо 197 страни, взели участие в Игрите.

Олимпийските ни шампиони са:

• Стефка Костадинова (лека атлетика);
• Даниел Петров (бокс);
• Валентин Йорданов (борба).

Сребърни медали печелят:

• Серафим Тодоров (бокс);
• Тончо Тончев (бокс);
• Красимир Дунев (спортна гимнастика);
• Емил Милев (спортна стрелба);
• Диана Йоргова (спортна стрелба);
• Йото Йотов (вдигане на тежести); 
• Отборът ни по художествена гимнастика.

Бронзови медалисти са:

• Таню Киряков (спортна стрелба);
• Мария Гроздева (спортна стрелба);
• Севдалин Минчев (вдигане на тежести);
• Николай Пешалов (вдигане на тежести);
• Андриан Душев и Милко Казанов (каяк).

Стефка Костадинова печели олимпийска титла в Атланта през 1996 година, скачайки 205 см в дисциплината скок височина.

Най-запомнящият се успех на Костадинова се случва в Рим почти едно десетилетие преди олимпийското й злато. Там, през 1987 г., тя печели световната титла, поставяйки световен рекорд  — 209 см, който и до днес не е подобрен. Година по-късно на Олимпиадата в Сеул през 1988 година печели сребърния медал.

Стефка Костадинова е световна шампионка на открито в „Рим ‘87” и „Гьотеборг ‘95” . Тя е носителка на 5 титли от първенства на планетата в зала – „Париж ‘85“, „Индианаполис ‘87”, “Будапеща ‘89”, „Торонто ‘93” и „Париж ‘97”. Европейска шампионка от „Щутгарт ‘86“. Тя е носителка и на 4 златни медала от първенства на Стария континент в зала – „Пирея ‘85”, „Лиевен ‘87”, “Будапеща ‘88”, „Париж ‘94”. Победителка е и във финала на Световната купа в “Канбера ‘85”.

Слага край на състезателната си кариера през 1999 г. и става вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика. През същата година е избрана за зам.-председател на Държавната агенция за младежта и спорта, а от 1 август 2001 г. е зам.-министър на спорта. На 11 ноември 2005 г. оглавява и Българския олимпийски комитет.

Костадинова е избирана четири пъти за „Спортист №1 на България” – през 1985, 1987, 1995, 1996 г. и пет пъти за „Най-добър спортист на Балканите” - 1985, 1987, 1995, 1996, 1997 г.

Стефка Костадинова става и единствената българка със спортен „Оскар“ в света редом до имената на Сена, Марадона, Пеле, Карл Луис, Майк Тайсън. През 1996 г. е наградена с орден „Стара планина” първа степен за изключителните й заслуги към Република България.

Даниел Петров донася златен медал за страната от олимпийските игри в Атланта през 1996 г. в бокса, категория до 48 кг. Той е и вицешампион от Игрите в Барселона през 1992 г.

Петров е световен шампион на първенството в Берлин (1995) и европейски шампион на първенството в Бурса и Вайле (1993, 1996). Той има сребърен медал от световно първенство (1993) и два бронзови медала от световни първенства (1991, 1997) и два от европейски (1991, 1997).

Даниел Петров е избран за Спортист №3 на България за 1996 г.

След прекратяването на спортната си кариера работи в системата на МВР. Той е и треньор по бокс в спортен клуб „Левски“.

В Атланта Валентин Йорданов става олимпийски шампион по борба, свободен стил, в категория до 52 кг.

Освен златото от Атланта, Йорданов е притежател и на бронзов медал от лятната олимпиада в Барселона през 1992 г.

Световните му титли са седем: от първенствата в Киев (1983), Будапеща (1985), Клермон Феран (1987), Мартини (1989), Торонто (1993), Истанбул (1994) и Атланта (1995).

Той е и два пъти световен вицешампион в Токио (1990) и Варна (1991).

Европейски му титли са също седем на брой: от Варна (1982), Будапеща (1983), Лайпциг (1985), Атина (1986), Велико Търново (1987), Манчестър (1988) и Анкара (1989).

Валентин Йорданов е „Спортист № 1 на България” за 1989 г., „Спортист № 2 на България” за 1996 г. и „Спортист № 3 на България” за 1987, 1994 и 1995 г.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: