Спорт

Двадесет и седмите летни олимпийски игри се провеждат през 2000 г. в Сидни, Австралия. Те са и известни също и като Игрите на Новото хилядолетие. Това е вторият път, в който олимпиадата се състои в Австралия, както и на южното полукълбо, след Мелбърн’56.

Отборите на 199 страни вземат участие в Игрите. Най-много медали (93) печели САЩ, а Австралия е на 4-то място с 58. Разходите за провеждането на олимпиадата са около 6,6 милиарда долара. Игрите в Сидни получават световно признание за организацията, доброволците, спортня дух и общественото благосъстояние на Австралия. Мнозина журналисти и други обществени личности определят тази олимпиада като изключително добре организирана. Бил Брайсън от The Times нарича Игрите в Сидни „едно от най-успешните събития на световната сцена“

При подготовката за Олимпийските игри в Лондон през 2012 г., Лорд Коу казва, че олимпиадата в Сидни е „безспорно, еталон за духа на Олимпийските игри" и признава, че Организационният комитет в Лондон се опитва всячески да подражава на това, което е направил Организационният комитет в Сидни.

Игрите са считани като цяло за много успешни, с нарастващ стандарт на конкуренцията между народите по целия свят.

Официалното лого, още наричано „Човекът на новото хилядолетие“, е взаимствано от образа на логото за кандидатурата на Сидни и е комбинирано със стилизирано изображение на един бегач, образуван от два малки жълти бумеранга за ръцете и по-голям червен бумеранг за краката, който носи олимпийския факел. Олимпийският огън е представен чрез пътека от син дим, която изобразява най-емблематичните върхове на операта в Сидни.

Бронзовите медали за Сидни’00 са изработени от стопени австралийски монети от 1 и 2 цента, които през 1992 г. са били изтеглени от обращение.

В букетите, които се подаряват на медалистите, са включени листа от baileyana Grevillea, растение, известно също като бял дъб.

Международният олимпийски комитет награждава Сидни и жителите на града с „Трофея Пиер дьо Кубертен“ като признание за съвместната работа и щастието, което хората на Сидни излъчват по време на събитието към всички спортисти и към посетителите от цял ​​свят.

На полицейските сили на Нов Южен Уелс е присъдена грамота за това, че са допринесли за това тези игри да са „най-безопасните“ досега.

Българското участие

Българският олимпийски отбор се състои от 91 атлети (52 мъже и 39 жени) в 16 вида спорт. Страната ни се нарежда на 17-то място в класацията по спечелени медали. Спортистите ни печелят общо 13 медала – 5 златни, 6 сребърни и 2 бронзови.

Олимпийски шампиони стават:

• Таню Киряков (стрелба) — пистолет, свободен образец;
• Мария Гроздева (стрелба) — спортен пистолет;
• Гълъбин Боевски (вдигане на тежести) — кат. до 69 kg;
• Армен Назарян (класическа борба) — кат. до 58 kg;
• Тереза Маринова (лека атлетика) — троен скок.

Сребърни медали печелят:

• Георги Марков (вдигане на тежести) — кат. до 69 kg;
• Алан Цагаев (вдигане на тежести) — кат. до 105 kg;
• Румяна Нейкова (гребане) — скиф;
• Петър Мерков (кану-каяк) — 1000 и 500 м едноместен каяк;
• Серафим Бързаков (свободна борба) — кат. до 63 kg.

Легендарният ни гимнастик Йордан Йовчев грабва две бронзови отличия - на земя и халки.

Олимпийските ни шампиони

Дванадесет години след първата си олимпийска титла от Сеул’88, Таню Киряков спечелва втория си олимпийски златен медал в дисциплина пистолет на 50 м.

Мария Гроздева става олимпийска шампионка на малокалибрен пистолет в Сидни’00. Преди това тя има спечелени два бронзови медала на пневматичен пистолет от Барселона’92 и Атланта’96.

Четири години по-късно на Олимпиадата в Атина Гроздева добавя към колекцията си от медали и втора олимпийска титла - в стрелбата с пневматичен пистолет от 25 метра.

Мария Гроздева е най-титулованата българска спортистка с 5 медала от Олимпийски игри. Тя е носителка на седем европейски титли.

Гроздева поставя олимпийски и европейски рекорд на малокалибрен пистолет.

През 2008 година Мария Гроздева спечели бронзов медал на финала за Световната купа в Банкок в дисциплината малокалибрен пистолет от 25 метра.

Тя е определена за „Най-добър спортист на Балканите” за 2004 г. в анкетата на Българската телеграфна агенция.  Удостоена е със званието „Почетен гражданин на Атина“.

Мария Гроздева е и „Спортист № 1 на България” за 2004 г.

Гълъбин Боевски е олимпийски шампион по вдигане на тежести в категория до 69 кг на Олимпиадата в Сидни. Той е трикратен европейски шампион (1999, 2002 и 2003) и двукратен световен шампион (1999, 2001).

Сред олимпийските ни легенди от Сидни’00 е и Армен Назарян. След като на предходната олимпиада в Атланта през 1996 г. печели злато за Армения, в Австралия той се състезава за за нашата страна и спечелва златен медал по борба - класически стил.

Назарян е четирикратен европейски шампион (1998, 1999, 2002, 2003) и трикратен световен шампион (2002, 2003, 2005). Той печели и много сребърни и бронзови отличия.

Той е избран за „Спортист № 2 на България” за 2002 и 2003 г. за „Спортист № 3 на България” за 2005 г.

Два пъти е обявен от ФИЛА за борец № 1 в класическия стил (1998, 2003).

Назарян е приет е в „Залата на славата“ в САЩ през 2005 г.

След края на състезателната си кариера е старши треньор на българския национален отбор по класическа борба.

Лекоатлетката ни Тереза Маринова донася петото златно отличие за страната ни от летните олимпийски игри в Сидни. Тя отвява конкуренцията в дисциплинара троен скок, след като скача 15.20 м още от първия си опит, и както се оказва, това е решаващият й скок към победата. Това е национален рекорд на България и пето постижение в тогавашната ранглиста за всички времена.

За мен това е може би най-скъпият спомен, тъй като Олимпийските игри в Сидни останаха единствени в моята кариера. Тази титла беше още по-ценна, тъй като я спечелих след изключително трудна и тежка година, завърнах се след две тежки оперции. Много хора не вярваха, че ще се върна на пистата и какво остава да стана олимпийска шампионка. Не можех да осъзная какво се случва. Казах си: „Боже, свърши се!“ По-късно осъзнах какво означава тази титла не само за мен, а и за хората около мен, когато се прибрах на летището.

Маринова е световна шампионка и световна рекордьорка за девойки в Сидни (1996) с 14,62 м, както и европейска шампионка за девойки в Недерхаза (1995) с 13,90 м. отново през 2002 г. в зала във Виена с 14,81 м.

Тя завършва трета на Европейското първенство в Будапеща (1998) с 14,50 м и на Световното първенство в Едмънтън (2001) с 14,58 м.

Без да е изненада за никого, Тереза Маринова е избрана за „Спортист № 1 на България” за 2000 г.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: