Спорт

Двадесет и осмите летни олимпийски игри се провеждат от 13 до 29 август 2004 г. в столицата на Гърция – Атина. Мотото на Игрите е „Добре дошли у дома”, тъй като олимпиадата се завръща на същото място, от което е започнала. Участие взимат 201 страни, а общият брой на атлетите, дошли да се състезават в Атина, е 10 625, с около 600 повече от очакваното.

За олимпиадата през 2004 г. са направени промени в изображението на лицевата част на медалите. Дизайнът от Джузепе Касиоли, използван още от игри през 1928 г. е сменен. Причината е грешката при използването на изображение на Колизеума, който е от времето на Римската империя, а не на някоя забележителност на Гърция. Новият дизайн изобразява стадион Панатенеи.

Летните олимпийски игри в Атина са приветствани от президента на МОК Жак Рох като „незабравими игри-мечта“, които допринасят за значително подобряване на инфраструктурата на града, включително ново летище, околовръстен път и метро.

Съществували са известни опасения дали страната ще може да се справи с провеждането на олимпиадата. Те са свързани с прекомерно надвишаване на бюджета, компромис с инфраструктурата и забавянето в строителството на местата, предназначени за провеждане на спортните събития. Въпреки това, Игрите в Атина са считани за успешни, с нарастващ стандарт на конкуренция между народите по целия свят.

Церемонията по запалването на олимпийския огън се състои на 25 март 2004 г. в Древна Олимпия. За първи път в историята, пламъкът пътува по целия свят, минавайки през градовете, където са се провеждали или предстои да се проведат Олимпийските игри, както и през други големи градове, преди в крайна сметка отново да се върне към Гърция.

Талисманите са традиция на Олимпийските игри още от Зимните олимпийски игри в Гренобъл, Франция през 1968 г. Олимпиадата в Атина си има два официални талисмана: Атина и Фивос. Братът и сестрата са кръстени на Атина, древногръцката богиня на мъдростта, стратегията и войната, и Фивос, бога на светлината и музиката. Те са вдъхновени от древните „дайдала”, които са кукли, които са имали религиозно значение.

САЩ води в крайното класиране по медали, следван от Китай и Русия, а домакинът Гърция се нарежда на 15-то място. Поставени са няколко световни и олимпийски рекорда по време на Игрите.

За първи път е позволено на някои по-големи телевизии да отразяват Олимпиадата в интернет и да разпространява видео онлайн, само при условие, че тази услуга е достъпна само за определени географски райони, за да са защитени другите медии, които имат договор за отразяването на Игрите в други области. Например Би Би Си отразява на живо цялата олимпиада за британските си потребители безплатно, докато в САЩ хората са  получавали само откъси от нея на запис. Международният олимпийски комитет забранява на олимпийските атлети, треньори, помощен персонал и други служители да създават специализирани уеб-дневници или други сайтове, в които да пишат за олимпиадата от лична гледна точка, както и да качват аудио, видео или снимки, които са направили. Игрите се предават по телевизията по 24 часа на ден по една или друга телевизия.

Българското участие

95 атлети представят България на летните олимпийски игри в Атина през 2004 г.

Страната ни завършва участието си там с 13 медала и 33-та позиция в класирането по брой спечелени медали. 2 златни, 1 сребърен и 9 бронзови отиват при нашите спортисти.

Олимпийските ни шампиони от Атина’04 са:

• Мария Гроздева - пистолет (малокалибрен) — 25 м;

Мария Гроздева започва да се занимава със спортна стрелба на 11-годишна възраст. Тя има златен медал и от Олимпийските игри в Сидни четири години по-рано.

На 14 години тя вече покрива норматива за „Майстор на спорта“. Завършва Националната спортна академия, със специалност спортна стрелба. Нейн личен треньор и съпруг е Валери Григоров, с когото имат три деца.

Освен двете олимпийски титли, Мария има още 3 медала – бронзови. Те са от игрите в Барселона 1992, Атланта 1996 и Атина 2004.

Гроздева е деветкратна европейска шампионка. Избрана е за спортист № 1 на България за 2004 г. Същата година става и спортист на Балканите.

Олимпийската ни шампионка е избрана за знаменосец на първите европейски игри в Баку.

През 2010 година получава Орден „Стара планина“ I степен за изключително големите й заслуги към България в областта на физическото възпитание и спорта.

• Милен Добрев – вдигане на тежести, категория 85–94 кг;

Първият успех на Милен Добрев е през 1996 г, когато е само на 16 г. Тогава той печели бронзов медал в категория до 70 кг на Европейското първенство за юноши в Бургас.

От 2001 г. заема трайно място в елита на световните щанги с шампионската титла от игрите на добра воля в Брисбейн. Добрев е световен шампион в средна категория на първенството във Ванкувър (2003). Европейски шампион (2003 и 2004). Световен шампион от първенството в Киев (2004).

Общо спечелва четири златни, два сребърни и два бронзови медала от големи първенства. След 17 години в щангите слага край на кариерата си след серия от тежки контузии в навечерието на олимпиадата в Пекин (2008).

Милен Добрев е последният българин с олимпийска титла по вдигане на тежести.

Отива си от този свят на 21 март 2015 г., покосен от инфаркт, когато е само на 35 години.

Единственият ни вицешампион в Атина е гимнастикът ни Йордан Йовчев. Той печели среброто на халки.

На олимпийските игри в Атина Йовчев спечелва сребърен медал, но има съмнение, че е трябвало той да стане олимпийски шампион. Съдиите присъждат златното отличие на гръка Димостенис Тамбакос, въпреки че Йовчев се представя по-добре от представителя на домакините. Тогава трети става Юри Чеки, чийто прякор е „Властелинът на пръстените“ /халките/ заради 15-те му златни и 7 бронзови медали от големи състезания. По време на награждаването Юри Чеки хваща ръката на Йовчев и я вдига победоносно пред публиката, с което посочва еднозначно, че Йордан Йовчев е номер 1. Гръцкият гимнастик остава встрани, а Чеки не пожелава да го поздрави за спечелената титла.

В кариерата си Йордан Йовчев има четири олимпийски медала – един сребърен и три бронзови. Два пъти е двоен световен шампион на земя и халки на първенствата в Гент и Анахайм през 2001 и 2003, и двоен световен вицешампион в Дебрецен през 2002 г.

Като участник в Тридесетителетни Олимпийски игри в Лондон през 2012 г., 39-годишният тогава Йовчев оставаа в историята като единствения гимнастик взел участие в шест олимпиади по време на спортната си кариера.

Тази година Йовчев беше приет в Залата на славата на световната спортна гимнастика в Оклахома Сити.

Бронзовите ни медалисти в Атина са:

• Мария Гроздева - пистолет (пневматичен) — 10 м, жени;
• Румяна Нейкова – гребане, скиф — жени;           
• Иво Янакиев - гребане, скиф — мъже;
• Ансамбълът ни по художествена гимнастика в състав:   Владислава Танчева, Галина Танчева, Елеонора Кежова, Жанета Илиева, Зорница Маринова, Кристина Рангелова;
• Йордан Йовчев - спортна земна гимнастика;
• Величко Чолаков – вдигане на тежести, категория над 105 кг;
• Армен Назарян – борба, класически стил, категория 55–60 кг;
• Борис Георгиев – бокс, лека категория 60–64 кг;
• Георги Георгиев – джудо, категория 60–66 кг.   

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: