Образование и наука

Eдва ли има човек в страната, който да не се е сблъсквал с корупция под някаква форма през живота си. Толкова често ставаме свидетели на новини за корупционни скандали, налгасени обществени поръчки, че сякаш свикнахме те да са част от начина ни на живот и с тъжен поглед вдигаме рамене с думите "Тука е така...". Скоро обаче някъде в социалните мрежи видях една новина, която беше посрещната малко скептично, а именно - в УНСС се планува въвеждането на изучаване на антикорупционно образование. Понеже имаше откровено забавни коментари от потребители от сорта на "Колко ще струва изпита?", реших да поговоря с един млад човек, който е решил да превърне борбата с корупционните практики в своя професия. 

Моля, представи се и кажи с какво се занимаваш?

Здравейте, казвам се Алекс Петков и през последната една година се занимавам с противодейсвтие на корупцията и антикорупционни политики. Имам опит като стажант в отдела за корупция и икономически престъплнеия към Службата за наркотици и престъпления на ООН (UNODC) и в Международната антикорупционна академия във Виена, а от следващия месец ми предстои да започна работа като консултант по проектите за антикорупционно образование на UNODC. Междувременно съм докторант в катедра „Национална и регионална сигурност“ на УНСС и пиша дисертация върху корупцията в местната власт в България.

Нека минем към темата - защо смяташ, че въвеждането на антикорупционно образование в УНСС е добра новина?

Като цяло тази идея не е нова. От няколко години има подписан меморандум за сътрудничество между УНСС и UNODC именно с цел въвеждане на антикорупционно образование. Поради различни стечения на обстоятелствата този проект не беше реализиран напълно, но сега се забелязва желание да бъде възобновен. Това е добра новина, защото в момента в международен план все повече се акцентира върху ролята на образованието като средство за борба с корупцията и други видове престъпления. Тази тенденция ще става все по-силна в следващите години, тъй като е серизоно подкрепяна от големите международни организации като ООН, Европейския съюз и други.

Все по-видно е, че традиционните мерки за противодействие на корупцията не дават достатъчно добри резултати не само в България, но и навсякъде другаде по света. Вследствие на което се търсят нови антикорупционни подходи и образованието е ключов инструмент със сериозен потенциал. От тази гледна точка инициативата на УНСС е похвална, защото е един от първите университети в света, които активно заявяват своята готовност да си сътрудничат с институции и международни организации за развиването на този потенциал.

Тук обаче е важно да се отчете, че идеята за антикорупционно образование в България е страхотна, но най-важно ще бъде нейното практическо изпълнение. Силно се надявам това да се случи и този проект да бъде разработен правилно, така че да има осезаемо въздействие върху развитието на студентите в университета.

Доста хора погледнаха иронично на новината предвид състоянието на висшето образование у нас и събития, които бяха организирани от студентски съвет на университета в близкото минало. Какъв е твоят коментар?

Това е често срещан парадокс в страните, в които обществото няма доверие в публичния сектор - гражданите до такава степен са убедени, че институциите не си вършат работата, че дори и когато се предлагат добри идеи и инициативи, те биват приети скептично и с недоверие. За съжаление ситуацията в университетите е подобна и като цяло хората не смятат, че те могат да предложат достатъчно добро образование. Студентските съвети като че ли допринасят за това ниско обществено доверие, защото все по-малко студенти се чувстват реално представени от тези организации. Този проблем е характерен не само за УНСС, но и за всички университети в страната, но това е отделна тема, по която можем да говорим дълго.

Поради тези причини реализацията на добри практики като антикорупционното образование е изключително трудна, но не и невъзможна. Ще е необходимо време и значителни усилия, за да се убедят хората, че това наистина ще проработи и не е само отбиване на номера или отчитане на дейност – нещо, на което често сме свидетели в нашите институции.

Тук отново подчертавам, че най-важно ще е този проект да бъде реализиран правилно, така че да се опровергаят горепосочените опасения. В УНСС има достатъчно добри преподаватели и служители, които ще могат да се справят с тази задача, а и аз също имам желание да допринеса за това с каквото мога.

Как гледаш на борбата с корупцията у нас като човек, който е отвън и работи в сходна среда?

Моята работа ми дава възможност да погледна обективно на ситуацията у нас, тъй като виждам какви са тенденциите по света. Борбата с корупцията в страната със сигурност не е достатъчно ефективна и има още много какво да се направи, но от друга страна далеч не сме най-корумпираната държава в света, както повечето хора смятат. Реално погледнато сме някъде по средата, но изоставаме сериозно от развитите страни, към които се стремим.

Лошото е, че ако се направи анализ на антикорупционните реформи у нас през последните 10 години, ще се види, че напредъкът е много малък. Това се забелязва отвън и най-вече от останалите държави от Европейския съюз и е една от причините, поради която България все още не е приета напълно в европейската общност.

На хората може би им е дотегнало да слушат как все не успяваме да се справим с корупцията и злоупотребите, но това е истината и ако искаме да подобрим начина си на живот ще трябва да положим още доста усилия в тази насока.

Смяташ ли, че първото ниво на борба с корупцията започва в обществото и защо?

Разбира се. Наличието на корупция в едно общество е колективен проблем и за разрешаването му са необходими колективни действия.

Масово хората мислят, че разпространението на корупцията е нещо, което не зависи от тях, но това всъщност не е така. Истината е, че политиците, бизнесмените и управляващите все пак произлизат от същите тези хора и колкото по-малко те са толерантни към злоупотреби и порочни практики, толкова по-рядко последните ще се случват и по високите етажи на властта.

В този ред на мисли, за да бъде ефективна борбата с корупцията в рамките на едно общество, е необходимо на първо място да се променят нагласите и разбирането на хората към проблема.

Концепцията за антикорупционно образование, каквато се опитваме да разработим в ООН, цели точно това - не само да учи младите хора какво е корупция и защо тя е лоша, но и да изгражда у тях принципи и ценности, основаващи се на морал, почтеност и етични норми, които те да прилагат в ежедневието и работата си след като завършат, независимо в коя сфера решат да се реализират. По този начин ние целим да подготвим младите да бъдат критични към корупционните практики и да ги отхвърлят, когато се сблъскат с тях.

Какво може всеки от нас да прави в своето ежедневие, за да допринася в борбата с порочните практики?

Най-елементарното нещо е да се следват правилата и да се изпълняват задълженията. Показателно е например, че в страните с ниски нива на корупция, ако един шофьор бъде спрян от полиция за превишена скорост, той няма да се опита да даде подкуп, за да избегне глобата, защото за него това ще е нещо непочтено и неприемливо. Тук обаче ще е напълно в реда на нещата да се даде рушвет на полицая, а след това да се критикуват политиците и управляващите за това, че са корумпирани. Именно тези малки неща определят нагласите на едно общество към злоупотребите и корупцията и ако всеки един от нас се опитва да ги избягва в ежедневието си, това в един момент ще се отрази върху цялата система.

Разбира се, това невинаги е лесно, особено ако си държавен служител, който вижда как всички негови колеги са корумпирани, благодарение на което те не само печелят повече, но и си осигуряват по-лесна кариерна реализация. В този случай дори и да си почтен и да имаш висок морал е трудно да устоиш на изкушението, защото просто не виждаш смисъл да си единственият некорумпиран в такава среда. За това е необходимо още от най-ранна възраст у хората да бъдат изграждани високи морални и етични норми, които да им помагат да бъдат по-малко толерантни към такъв тип поведение и доброто образование е ключът към това.

Виждаш ли светлина в тунела? Защо?

Както споменах и по-горе напредъкът по отношение на борбата с корупцията в България върви бавно, но се забелязват някои положителни неща. В последните години  хората са по-активни и ролята на гражданското общество в държавните процеси се увеличава. Също така забелязвам и все повече будни млади хора, които се интересуват от това, което се случва около тях и имат желание да променят средата, в която живеят. Освен това днес, повече от всякога, има възможности за сътрудничество и обмяна на опит и информация с други страни, от което трябва да се възползваме.

Имаме всички предпоставки, за да подобрим ситуацията в страната и от нас зависи дали ще продължим да се движим в правилната посока.