Лично мнение

*Лично мнение на Васил Койнарев

Bulgaria zaslujava da se potrudim za neia – агитира пламенно Бойчо Огнянов от страниците на Pod igoto. Точно така – Pod igoto. Няма грешка. Дни преди Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май – издателство „Жанет 45“ издаде първия български роман „Под игото“ на шльокавица в тираж от 500 копия.

„Но какво е шльокавица?“ Все още има хора, които биха задали този наивен въпрос. Удобно за нашата цел определение на понятието „шльокавица“ намираме в Уикипедия:

[…начин на изписване на български език, при който се използва несистематизирана комбинация от латински букви, цифри и други символи, намиращи се на клавиатурата на компютър, gsm или друго електронно устройство…].

Та от издателство „Жанет 45“ решиха да почетат предстоящия празничен ден с това издание: Pod igoto.

Техният лайтмотив е следният:

Под игото на шльoкавицата. Едва ли това ще те изненада, но огромен брой хора пишат на шльокавица. Пишат абсурдни съчетания от латински букви, цифри и препинателни знаци. Затова издадохме книга специално за тях. За да покажем на всички в какво ще се превърне езикът ни, ако не направим нищо по въпроса.

С други думи, от „Жанет 45“ решиха да борят шльокавицата с шльокавица вероятно на принципа клин клин избива. Но замесиха в своята борба името на Иван Вазов. Името на автора, написал първия български роман. Името на автора, използвал 45 000 думи (доказано с изследване на БАН) в своето творчество.

Ако последват тази логика, изкуствоведите могат да решат да се борят срещу масовия лош вкус на обществото ни като дорисуват мустаци и брада на някоя героиня от картините на Златю Бояджиев. Но само лекичко да поиграят с пастели върху нея, да стане по-шарена. Или пък пожарникари да изпепелят някоя хубава и известна сграда – в Стария град в Пловдив например – в борба срещу заклетите пиромани и дребните хулигани…

– Господин Кандов, България заслужава да се потрудим за нея. Казва Бойчо Огнянов в глава VIII – Колчови вълнения – от „Под игото“.

България заслужава да се потрудим за нея, ама българите май не заслужават да се потрудим за тях. Не заслужават да се потрудим, да ги ограмотим, да ги научим.

Как ще преборим пошлостта с пошлост? Как ще помогне гаврата с първия български роман, любим на стотици поколения със своята оригиналност, пъстрота, езиково богатство? По какъв точно начин ще спомогне издаването му на шльокавица?

Вместо да бъдат отпечатани 500 нови копия на „Под игото“, които да послужат за пленяване на 500 и повече нови младежки сърца и да открият пред тях пребогатото творчество на Вазов, биват отпечатани 500 пошли копия на „езика“, срещу който се бунтуваме.

На шльокавицата, която осмиваме, която всъщност преследваме и чиято употреба искаме да преустановим. Та нима по този начин ние не я официализираме? Та нима ние по този начин не спомагаме за всеобщата неграмотност като я поощряваме, вместо да я залеем с нови и нови книги?

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

И как помагаме на културата и езика си, като разпространяваме тази гавра с „Под игото“?

500 копия от този блед напън за оригиналност може би струват няколко хиляди лева. Няколко хиляди лева грешно хвърлени не в борба срещу шльокавицата, а в подкрепа за нейното влизане в аналите на българското книгоиздаване.

След 10 или 100 години шльокавица може и да няма, но на някой незнаен рафт на някоя обществена библиотека, или на прашната лавица сред някоя домашна колекция, ще стои едно копие от Pod igoto, притаено между оригиналите на творбата. Ще стои винаги, за да напомня за глупостта ни.