Лично мнение

Искам от първи ред на този текст да ви предупредя, че този тон няма да следва традиционната положителна линия на сайта ни. Ще се постарая този текст да бъде градивен, защото съм впечатлен от масовата реакция на възмущение, което видеото, което ще видите по-долу, предизвика. Този текст е призив да не мълчите, да отстоявате правата си като граждани и да търсите сметка от институциите, когато смятате, че правата ви са потъпквани. И да го правите, когато бъдат мачкани не само ваши, но и на наши сънародници. Защото, когато дори един свободен гражданин има проблем и ние просто го подминем, то значи всички имаме такъв. Поводът да напиша следващите редове, е следното видео: 

Това може да ви се струва като някакъв виц от преди 1989-а, но повече бие на 1984-а. По Оруел. И ще си заслужаваме да бъде така, ако оставим нещата без дори едно гневно споделяне, за да маскираме някаква гражданска активност. 

С малко ровене из социалните мрежи става ясно, че подобни посещения не е имало само при един човек във връзка с публикации в социалните мрежи. За мен лично не е нормално да се пращат екипи на МВР от по няколко човека, които да отправят предупреждения заради Facebook публикации, които дори не могат да бъдат цитирани на предупреждаваните. Ако за вас е нормално, значи, имаме проблем. Защото днес може да е заради статус срещу руския патриарх (ако бъркам духовната титла, моля да ме извините). Може да се тюхкаме и да забравим. Утре може пак да обикалят заради статус срещу управлението или срещу конкретна политическа личност. И това ще е в реда на нещата. Защото, когато няма критични хора, се случват такива безобразия. И не трябва да мълчим, когато погазват елементарни свободи и правят показни предупреждения на хора, които са написали един статус във Facebook. (Ако приемем, че въпросните заплахи наистина съществуват).

Нека обаче задълбаем в нещата. Значи, е възможно поръчково по сигнал да се пращат полицаи, които да ходят да звънят по вратите на хората и да ги притесняват вечер, но не може да има адекватна реакция на случаи на домашно насилие? Не може да има адекватни мерки срещу телефонни измамници? Нима човекът от Варна, срещу, който има 10 сигнала до полиция и прокуратура от страна на Animal Hope Varna и след това запали приюта им е бил обезпокоен да разпише такъв протокол? Едва ли.

Запалиха колата на един мой приятел пред дома му. Искрено си пожелавам тези, които са го направили, да напишат по един гневен статус срещу руския духовник, че да ги притеснят поне малко. 

Искрено се радвам, че този случай намери подобаващо отразяване в медиите. Разбира се, не може да става дума за полицейски произвол. Но за жалост, можем да говорим за полицейски натиск над свободен човек. Или по-скоро за политическа репресия в рамките на закона. А като си говорим за закона, след кратко проучване се вижда, че предупредителният протокол се издава на основание на следното:

Закон за МВР Чл. 65. (1) Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.
(2) За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред.

И тук вече идва точният въпрос (който ще си позволя да цитирам от един коментар в социалните мрежи) - възможно ли е чрез МВР да се упражнява натиск върху гражданите с по-различно мнение, като се позовават на този закон?

Кога и от кого се преценява, че "има достатъчно данни"? Какви данни? Кой, кога и по какъв начин ги събира? Кой контролира тази преценка? По какъв начин гражданинът може да защити правата си при нарушение в такъв случай?  

И бих допълнил - защо не се действало на база на този закон, когато има идентични заплахи към други личности и при подадени сигнали?  Такива със сигурност е  имало, повярвайте. Интересно ще е да бъдат показани и въпросните заплахи срещу руския патриарх. Ако въобще е имало такива.

Истината е, че можем да дълбаем много по темата и да заключим (за пореден път), че сме на дъното. 

Въпреки написаното аз обаче виждам няколко хубави неща: 

Първо - гражданската реакция. Видеото е гледано близо 60 000 пъти и има хиляди възмутени споделяния и коментари за по-малко от 24 часа, което ясно показва, че хората все по-малко толерират дебилщините на властта. 

Второ - реакцията на самите полицаи. Ясно се вижда, че и на органите на реда, които връчват протокола, им е пределно ясно, че това е нещо абсурдно. Вярвам, че ако усетят активна гражданска подкрепа самите те биха показали доста от проблемите на самата система. 

Трето - медиите. Искрено се радвам, че виждам силна обществена реакция и от четвъртата власт в лицето на медиите. Познавам много смислени хора, на които не са им безразлични абсурдите, които се случват ежедневно. Искрено се надявам тази история да остане водеща в новинарските емисии поне седмица и наистина да се потърси сметка на отговорните за тези поръчения за обикаляне по домовете. Не на тези, които обикалят, а на тези, които са заръчали това обикаляне. И ако се установи, че няма отправени заплахи в социалните мрежи, а това е едно необосновано законово сплашване да има санкции и оставки за тези, които са го допуснали.

Вярвам, че има светлина в тунела. Вярвам, че ще успеем да се обединим, когато вече се е стигнало дотам законово да се правят такива произволи. Тъжно ми е, че ще се говори лошо за МВР като цяло, защото в системата има читави хора, които я крепят от разпадане. Но вярвам, че когато на всички наистина ни писне, ще се обединим. А дотогава не разписвайте нищо, което ви се дава без присъствие на адвокат, когато ви звъннат на вратата. И не мълчете пред безобразията в ежедневието си. Разобличавайте ги, борете се с тях или просто ги осмивайте на всеослушание. Защото колкото повече си заравяш главата в пясъка, толкова по-открит остава задникът ти. Ако това е вашият избор - живейте така. 

За финал ще ви припомня едно стихотворение, а след това и една история. 

Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах – не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах – не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах – не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах – не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.

(за да няма спекулации от чисто историческа и политическа тема, бих искал да кажа, че визирам частта, че не трябва да сме безучастни, когато някой друг е жертва на несправедливост. Най-вече когато това е несправедливост от страна на властите). 

Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всичките и отговаряли:– Капанът за мишки е твой проблем, а не наш! - отвърнала овцата. Малко по-късно в капана се хванала змия и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заколили овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И накрая заколили кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!