Доброто в социалните мрежи: Момчето и така дългоочакваният медальон
Това е една от многото истински истории с добър край, която (може би) няма да бъде разказана в другите медии, но си струва да бъде прочетена. История за така желаното, но и за осъщественото…
Някой ще си кажат, че всичко е пари. Други ще си кажат, че парите са щастие. Но какво ще кажат тези (деца), които гледат блестящите витрини и не могат да си позволят дори и най-малкото от тях? Едните ще дръпнат мама за полата и ще я заведат до там, за да им купи желаното нещо, дори и да нямат пари за хляб. Други ще накарат баба да им го купи, дори и с последните стотинки от пенсията. Те са просто деца!? Трябва да ги правим щастливи, за да не живеят в чувство на лишение и за да мечтаят за велики дела! Но наистина ли е така? Когато получим желаното нещо без да се потрудим мъничко, то остава ли ценено и желано още дълго време? Или идва следващото? И така до безкрай…
Правим ли велико дело, подтикващо към следващото, ако вземем желаното нещо на момента? Това ли е примерът, който искаме да дадем на новото поколение - че всичко става мигновено? Как ще го оценим в случая?
Не можем да си купим щастие с пари. Щастието е ценност. Кога идва то? Когато ценим нещо, неговата стойност и труда, по един или друг начин, който сме дали за него.
Приятелството. Един непознат човек мигновено ли ни става приятел? Или е съпроводено от процес, трудим се за него, търпеливи сме и то се получава? След това берем щастливите моменти от това приятелство. Ценим го, защото знаем какво ни е коствало, за да го получим.
Щастието е очакваното и жадуваното и рядко идва мигновено! На това ни учи и историята на детето и медальона.
