Фолклор

Обширна, хълмиста, чудно разнообразна е земята между Дунава и Балканите. Земята, част от Северняшка фолклорна област. Раклите на българите от севера не са толкова богати и пищни, колкото на южните съседи, но за сметка на това представляват комбинация между влашко и българско.

Женската северняшка носия включва бяла памучна риза с червена бродерия, „пищимал“ в тъмночервен или тъмносин оттенък, придружен от оранжева вълнена престилка с кадифе, бродерия. Бедна на елементи, но също толкова добре характеризираща живота на българите от севера, северняшката носия е допълвана от бяла кърпа, покриваща главата на северняшката мома. В някои дунавски райони се срещат влашки косичници.

Мъжката северняшка носия е комплекс от всички основни елементи на традиционния мъжки национален костюм. Той включва черни потури с бели калци, червен пояс с черна шевица, бяла памучена риза със семпла северняшка бродерия, черен елек с червени нашивки и черен висок калпак.

Раклата на скътаните в Дунавската равнина мъже и жени е скромна, но разказваща за народните традиции и обичаи. За всеки празник от битието на българите се използва различен вариант на традиционния костюм – с празнични разцветки и допълнителни орнаменти към носиите, северняци отбелязват Лазаровден, Цветница, Гергьовден и др. с пищни празненства, под музиката на кавали и тъпани.

Характерни за областта са бързите, но не толкова скокливи хора, изразяващи основните дейности по препитанието на жителите от района и празничните обреди и обичаи.

Фолклорът на северняците се характеризира с богата народна песен с преобладаващ лиричен характер. От епическото творчество най-добре са представени хайдушките песни. Северняшка фолклорна област е смятана за родното място на хайдушките песни.

В областта се усеща духа на освободителното движение и това е прецизно изразено в песните, танците и носиите на сънародниците от този район на милата ни България.

Снимки: Балканфолк и Училище за лазарки