"Генезис" - философският сблъсък между еволюцията и изкуствения интелект
„Генезис“ от Бърнард Бекет (издава Ciela) макар и кратична, беше книга, която успя да ме накара да я прочета от раз. Само за два, три часа. Разбира се, длъжна съм да отбележа още в началото пристраствието си към изграждането на сюжета.
Главната ни героиня – Анакс – е на изпит. Устен изпит пред комисия с предварително подготвена тема и презентация. От въпросите и нейните отговори всъщност разбираме как се е развил светът от наши дни до времето, в което те живеят.
Книгата е фантастика, но клони към антиутопия.Случващото се е през 2075 година, когато светът вече не е какъвто го познаваме ние. Това обаче става ясно почти накрая. Преди това е малко трудно да се разберат политическата обстановка и обществената система, най-вече защото ги „виждаме“ през реферата на Анакс.
Тя разказва за Адам Форди – неговият живот и дело, които са пряко свързани с войната и безредиците, принудили група от хора да се населят на парче земя, което да оградят и в което да не допускат външни лица. Там те създават „Идеалната държава“ на Платон с всичките й класови разделения. Бавно поставят наченките и на развитието на изкуствен интелект.
Какво ми хареса в книгата:
- Начинът на построяване на сюжета – това е доста субективно, но смятам, че голяма част от четящите са образовани хора и научната среда не им е чужда. Затова и книга под формата на изпит, би им допаднала.
- Хуморът – на моменти съм се смяла с глас. Да четеш как човек (емоционален, на ръба на нервна криза, военен) спори с робот (изкуствен интелект, който прави всичко възможно, за да го предизвика) е доста комично.
- Краят – ударен, страхотен, неочакван, много добре измислен.
Какво не ми хареса:
- Копипействането на „Държавата“ на Платон. Философските идеи, залегнали в това му произведение, са доста 1:1 пресъздадени в книгата, което не е чак толкова лошо, просто аз го знаех на изуст така или иначе.
- За голяма част от идейте не ми достигна съдържанието. Ако книгата беше малко по-дълга и бе обхванала и развила залегналите концепции мисля, че щеше да се получи още по-добре.
Нещата, които не ми харесаха по никакъв начин не ме дразенха непреодолимо много. Отново бих прочела книгата, заради забавните диалози между Адам и Арт (робота). Философските им разсъждения за живота, еволюцията, правото на съществуване, превъзходството на дадени видове над други – всичко това направи развитието на сюжета много интересно.
Видео ревюта на книги можете да откриете в моя канал - Stef's Library и в книжния ми блог!
