Приключения

Иван Пантелеев е част от групата на CarpDays. Това е група от 5-6 запалени колеги, които обикалят езера из Европа в търсене на емоции около улова на трофейни риби. Част от хората живеят в Англия и си правят излети на уникални по рода си езера в Европа, в които има рекордни по размер шарани и други видове сладководни риби. Практикуват риболов тип "хвани-пусни", т.е. всяка риба бива много внимателно уловена, заснета и след това пусната обратно в езерото, за да продължи своето развитие. Този риболов става с всяка година все по-развит и интересен за търсещите такъв тип близост с природата и алтернативен начин на почивка поради своята сложност, стратегия и ситуации, които се случват по време на излета, който в някои случаи стига до 7 - 10 дни. 

Разкажи ни за Carp Days - как се роди и разви цялата идея и какво представлява всъщност?

При нас се запали това преди около 6-7 години, като началото бе дадено от мен и брат ми, когато посетихме едно езеро в Румъния и видяхме чистотата и уникалните условия. Там се запознахме с колеги от цял свят, включително Западна Европа и Америка, които специално бяха на това езеро заради състезание, провеждащо се преди да започне нашият излет. След това посетихме езера в страни като Сърбия, Италия, Хърватска, Австрия, Франция и т.н.

В началото беше доста трудно да стигнеш до собствениците на езерата (езерата са частни), защото социалните мрежи не бяха толкова развити в този сегмент все още. В допълнение и самите хора не говореха английски и беше предизвикателство да успеем да си запазим правото да ловим на техните езера. Поради това и на повечето езера сме и първите българи, които ги посещават. В допълнение решихме и да заснемем излетите ни, за да оставим следа къде сме били и да си припомняме след време. Това до някаква степен помогна и на други колеги, които видяха, че това изживяване не е толкова сложно и трудно за изпълнение, така че през последните години доста други колеги вече практикуват този вид риболов и извън рамките на страната.

Така вече правим видео от всеки наш излет и го споделяме, за да се покаже красивата страна на природата и алтернативен начин да ѝ се радваме. Както и преследването на рекорди, което в риболова е нещо доста важно (усмихва се).

Кое би казал, че е любимото ти посетено място до момента и защо?

Може би най-уникалното място, което посещаваме, е във Франция, до Бордо. Езерото се казва Lac de Curton, Rainbow lake. Това е едно от най-емблематичните езера във Франция и Европа, което развива шаранджийския риболов и го прави толкова търсен. На него има уловени няколко Световни рекорда и листите за чакащи са стотици. Самият риболов е много специфичен, защото се лови с лодки, през много сложен терен, използват се куки, през паднали дървета и рибите са много диви и уникални за улавяне.

През 2016 успяхме да го посетим за първи път, а през 2018 направихме един страхотен риболов, който успяхме и да заснемем. Надяваме се след нас и други колеги от България да успеят да го посетят. За да се разбере колко е търсено това езеро - резервацията на сектор за двама души е за 2 години напред и става единствено с физическо присъствие на водоема и много късмет (усмихва се).

Виждаш ли потенциал за развитие на такъв тип общество и туризъм и в България?

Може да се каже, че такова общество има в България. То присъства от около 10 години и с всяка година става все по-голямо. И езерата, на които се практикува, стават все повече. Може би най-важното е да намерим баланса да ставаме по-пазещи природата и качеството на обитателите ѝ, защото са малко езерата, които са на повече от 3-4 години. С друга дума - създава се, като обаче не е устойчиво, за да стане успешен бизнес по пример на Западна Европа. В допълнение и законите в България не позволяват лесно управление на този вид туризъм.

Иначе в страни като Франция, Италия, Хърватия, Унгария този вид туризъм става все по-сериозен и една седмица на езерото може да излезе до 400-500 евро на човек - това го прави доста благоприятен вид бизнес, а и от Англия най-вече се организират групи от по 10-15 рибари, което прави доста привлекателен вид риболов. Засега обаче качеството на водоемите в България е много далеч от това във Франция, Италия, Хърватия, Унгария, Румъния.

Как един човек се подготвя за такъв тип пътуване - каквнеобходимо, ако някой иска да тръгне по вашите стъпки?

Най-важното - да прочете правилата на всяко езеро и да може да е готов да говори на добър или леко развален английски език. Всеки собственик е посочил изисквания, които трябва да се спазват, за да се пази природата и качеството на рибите, които обитават вътре. Някои риби са по над 30-40 годишна възраст, което говори само по себе си как ние трябва да се отнесем с тях. Всичко останало е въпрос на удобство, лични предпочитания и възможности. Това е сравнително скъпо хоби, но човек може и с малко да се справи, може и цял бус да не стигне за 1 седмица излет (усмихва се). А ако имате нужда от консултация за начални стъпки, може да пишете тук.

Остави ни с едно пожелание за "наслука!".

Нека да се радваме на природата, да използваме времето за почивка с приятели за моментите на "наслука". А за на когото му е интересно - можете да ни последвате в Youtube и Instagram.