От сърце

Честит празник на хората с пагони. Хората, които са отдадени на тази нация и бранят държавата, знамето, обществото. Хората, посветили сърцата си на униформата и на всичко, което тя репрезентира. 
Горда съм, че живея в страна, в която въпреки неглижирането на сигурността, продължава да има армия, институции и преподаватели, които пазят, вдъхновяват и ни карат да се гордеем с историята и традициите си. 

Бъдете все така горди с мисията, на която служите, и продължавайте да давате пример със своето поведение, дисциплина, възпитание и стоицизъм. 

Честит празник! 

По случай празника с огромно удоволствие споделям с вас откъс от моя роман "Вербувана":

Дневник, Подполковник Крум Константинов

Date: 27.02.2016

Location: ГКПП „Капитан Андреево“; българо-турска граница

Когато кандидатствах във Военна академия, ми се падна да развивам Дебелянов. Хуманизмът и шансовете на човешкото по време на война. Поетът, носел Ницше със себе си на бойното поле. Нещо като талисман вероятно? Малко по-късно, ровейки за повече информация, разбрах, че Хитлер четял същия философ. Тъй рече Заратустра може да означава много неща. Но има ли значение какво е искал да каже писателят, когато написаното се подчинява на нуждите на читателя?

Мъртвият не ни е враг до ден днешен отеква в съзнанието ми. Двете мисии в Кабул ми го доказаха. Първата продължи шест месеца, втората – година и половина. Военната дисциплина изключва романтизма; униформата – усещането; бойното поле – хуманизма. Не знам дали състраданието е висша ценност, но знам, че безсмислието на войната е универсално. Война за налагане на мир е най-правдоподобният оксиморон, който би могъл да бъде даден за пример.

Възходът на терористичната групировка „Ислямска държава“ създаде ново разбиране за войната. Тя вече не се изчерпваше със завземане на територии, продажба и разпространение на оръжия; битки, водени изцяло на бойното поле. Това е новата война. Войната на цивилизациите, на религиите, на криворазбраната толерантност. Военните действия се пренесоха и в интернет. Обучението стана дистанционно, вербуването – изкуство. Тероризмът се превърна от безсмислен акт в наука.

Няма такова нещо като изцяло нелогично поведение. Дори липсата на логика в действията говори за наличието на модел.

Когато започнаха да изпращат и нас, военните, на българо-турската граница, знаех, че положението е изтървано. Бежанският поток изискваше присъствието ни. Безредиците и протестите, започнали срещу Асад в Сирия, прераснаха в ожесточен военен конфликт. Пандемията, нарекла се „Ислямска държава“, отвори пастта си и погълна голяма част от териториите както в Сирия, така и в Ирак.

Халифатът се провъзгласи за държавно образование. Създаде структура и управленско устройство. Формира поведение, намери последователи, възпита модел. Прокара Идея, която се превърна в основно верую на хиляди последователи. Ракка стана столица – сърцето на Халифата.

Границата беше просто почивка след двете продължителни и изтощителни мисии в Кабул. Въпрос на време е да бъда изпратен в ядрото на зародилата се епидемия. Ракка.

И аз като Дебелянов нося нещо със себе си. Черен тефтер, който да засвидетелства съществуването ми. Имам усещането, че ако утре падна убит, ще изчезна. Ще бъда забравен. Аз съм на 36. Ерген. Нямам деца. Имам само тефтер, който ще ме съхрани, когато потъна.

Снимки: Десислава Тодорова и Михаил Ахчиев