Общество

На 25 август, в малка лодка насред Атлантическия океан, Макс и Стефан Иванови, баща и син, заедно празнуват рождените си дни. Тогава вече над три месеца те са част от предизвикателството Neverest Ocean Row, в което правят опит да изминат разстоянието от Европа до Южна Америка само с гребане. Освен тази тяхна нелека задача те имат и друга цел - да насочат общественото внимание към нуждата от донорство на органи у нас, както и да привлекат повече подкрепа за инициативата „Да! За живот!“.

Пътешествието им започва на 14 юни от пристанищното градче Портимао в Португалия и приключва на 6 октомври. И макар всичко да приключва добре, пътят на бащата и сина е осеян с редица трудности. Първоначалният им план всъщност въобще не включва пътуването им да приключи чак през октомври месец, а много по-рано.

От 14 юни двамата живеят денонощно на построената от самите тях лодка Neverest. Гребат непрекъснато на смени от по 2 часа и за последните близо 3 месеца са изминали над 6000 км. Въпреки тези впечетляващи резултати обаче, експедицията им продължава по-дълго от предвиденото поради ред усложнения, причинени от технически повреди, метеорологични особености, както и промени в първоначалния маршрут заради пандемията от коронавирус. Въпреки всичко, Макс и Стефан продължават да вярват в своята кауза, както и да се радват на всеки ден, изпълнен с различни интересни (или не чак толкова интересни) преживявания. Като се започне от повреди на уредите и се стигне чак до истории с всякакви видове интересни риби. 

Трудности по пътя

Около 70-тия ден от своята експедиция, двамата попадат в Междутропичната конвергентна зона (Intertropical convergence zone), в която цари безветрие. Това значително ги забавя.

"Това е зоната между 5 градуса северна ширина и 5 градуса южна ширина, където няма хоризонтален вятър, а има почти само вертикален вятър, тъй като в северната част на тази зона минават северните пасати, а в южната - южните пасати", обяснява Стефан.

Това означава, че в зоната лодката няма как да се движи, дори и двамата да гребат "с всички сили".

"От малко повече от една седмица сме в тази зона и трябва да оставим греблата, да хвърлим морската котва не защото е опасно, а защото е безсмислено да се борим с този вятър", казва Стефан.

Освен това в зоната времето е много променливо и, в рамките на едва 24 часа, покрай безстрашните мореплаватели преминават всевъзможни метеорологични условия.

"Буквално в рамките на няколко часа можеш да видиш най-различно време. Дори като се огледаш около лодката на 360 градуса, можеш да видиш две, три, четири, пет, някой път и 6 зони около себе си, където все едно са различни дни. В някои зони има черни облаци, в други валежи. И зависи откъде ще задуха вятърът, за да те вкара в някои от тези зони. Така че се радваме на много променливо време. Вчера беше най-горещият ден откакто сме тръгнали, беше 38 градуса на сянка. Но след тропически дъждове на два пъти, температурата падна на 28 градуса. Така че вчера беше страхотен, спокоен и приятен рожден ден сред природата", Стефан описва 24 август на лодката Neverest.

Това е една от немалкото причини, довели до тяхното непланирано забавяне.

Придружителите

Макар и на хиляди километри от сушата, Макс и Стефан сякаш никога не са сами - океанът около лодката им е пълен с живот. Макс разказва как около Neverest се е сформирала сякаш една "екосистема", която той постоянно изследва с нестихващ интерес. В един от дните двамата са очаровани от гигантската риба марлин, която първоначално смятат за акула.

Настигна ни една от най-бързите риби в океана - огромен марлин с дължина 3-4 метра ! Докато се спускаше по вълната пред нас със скорост 13км/час (7 възела), този вид риби могат да достигнат до 36 км/час (20 възела)!

Това споделят приключенците във фейсбук страницата си.

(снимката не е тяхна) 

Още един красив феномен, с който двамата понякога се срещат, е флуоресцентния планктон, който:

прилича на безброй светулки, пръснати по водната повърхност, засилващи блясъка си, когато ги раздвижиш. В безоблачните нощи гребането през този планктон поражда чувството за пилотиране на космически кораб заобиколен от звезди. Кълбета от огън се образуват по върховете на греблата, а лодката оставя опашка от искри. Магия!

Колкото обаче да е интересно пътешествието им, Стефан и Макс споделят, че една от главните трудности е COVID-19. Повечето от държавите около тях са в изолация и самолетните им услуги не действат. Налага се няколко пъти да сменят крайната си дестинация, като накрая се спират на Барбадос, откъдето да могат да се качат на полет обратно към Европа.

Впрочем, в началото на своето пътешествие, Макс споделя, че за него по-страшното е пълната самота и изолация в средата на океана. Нея момчето описва като "там, където може да се каже, че най-близкият човек е в космоса, а не на сушата". 

"Вече 60 дни на море просто бих казал, че съм се "оморячил" и този страх не ме притеснява въобще. Няма го."

Споделя момчето близо 3 месеца по-късно.

Оптимизъм напук на трудностите

Малко преди да достигнат крайната си дестинация, на страницата си във фейсбук, Макс и Стефан споделят, че хранителните им запаси са почти изчерпани. Въпреки това обаче, те са благодарни на океана, който им е дарил 11 големи риби. 

Поздравяваме екипажа на Neverest с добре дошли на твърда земя и им пожелаваме здраве и още много приключения и смисъл!