Култура

 „Малко неща белязват така дълбоко читателя, както първата книга, която действително си проправи път до сърцето му. Тези първи образи, ехото на думите, които смятаме, че сме оставили зад гърба си, ни съпътстват цял живот и извайват в паметта ни един дворец, в който рано или късно – независимо колко книги сме прочели, колко светове сме открили, колко сме научили или забравили – ни предстои да се завърнем…“

 „Сянката на вятъра“ Карлос Руис Сафон

Чувството, което се поражда у теб, когато завършиш хубава книга, е носталгия. Сякаш си затворил глава от собствения си живот.

Държиш я в ръцете си, знаейки че сърцето ти е останало между страниците.

 

Умът ти седмици наред ще довършва историята и ще развива животите на героите. Ще мислиш какво би станало с тях, ще чувстваш емоциите им, ще заспиваш с трепетите им.

Ще започнат да ти липсват.

Носталгията, която поражда прочетената книга, може да бъде всепоглъщаща. Затова обичаме да се връщаме към прочетените книги. Затова моите собствени стоят гордо изложени, винаги с лика си срещу мен. Това ми дава някакъв вид успокоение. Успокоение, че винаги мога да се върна към тях и да ги изпитам отново.

Личните библиотеки са пълни със спомени.

 

Всеки избор на заглавие не е просто самоцелен акт, а действие, породено от необходимост. Изборът винаги е личен. Винаги има скрит от света замисъл: защо точно тази книга? Четивото грабва вниманието ти. То погалва струните на душата и започва да дълбае сюжета в съзнанието ти.

Книгата избира читателя! Тя притежава тази рядка, но уникална способност да притегля към себе си онзи, който най-добре би я проумял. Тя избира онзи читател, до когото замисъла ще достигне в най-чистата си форма и посланието ще бъде разбрано и предадено.

Всяка книга е носител на послание.

Тя се “ражда” със специална мисия. Да те докосне. Да възпита у теб определени морал и ценности. Да те направи съпричастен. Да те направи състрадателен. Да породи в душата ти усещане за лично израстване и съзидателност. Да прелее у теб порива за сътворяване. Когато четеш книга у теб се поражда желание да довършиш започнатото от автора и заедно, потопени в една и съща история, да се слеете в едно.

Личната библиотека е един вид история, разказваща за развитието на собственика й.

 

Нейната подреденост. Грижата, с която той се отнася към книгите. Абзаците, които е преписал на отделен лист, за да препрочита. Изреченията, които е подчертал, за да му напомнят какво е чувствал, когато за първи път е държал четивото в ръцете си. Самият подбор и реда, в който поставя натрупаните книги на нощното шкафче. Дали прелиства две, три едновременно. Дали се взира в корицата, сякаш тя е портал, през който може да премине, озовавайки се във вътрешността на сюжета, за да го изпита лично.

Библиотеката на човека е неговият психологически портрет. 

 

Тя много точно описва неговите желания, стремежи и подсъзнателни въжделения. В нея се съдържа всичко! Вие сте оставили част от себе си между страниците. Част, която винаги ще диша с любимите ви персонажи. Част, която ще ви връща към моментите, в които сте били погълнати от техните истории.