Култура

През 2014 г. българският филм "Виктория" на Майя Виткова прави премиерата си на световния фестивал за независимо кино в Сънданс. Това е първият български пълнометражен филм избран в програмата на този фестивал. Десет години по-късно той става част от каталога на британската стрийминг платформа „Klassiki“, която разпространява „най-доброто от съвременното и класическо кино от Източна Европа, Кавказ и Централна Азия“. "Виктория" ще може да бъде гледан от 15 февруари.

Във връзка с тази новина „The Guardian“ публикува ревю от Питър Брадшоу. Известният с острия си език критик написа, че продукцията „повече от заслужено става част от британския стрийминг“. Той определи филма като „убедителна, амбициозна и емоционално ангажираща драма“.

„Този чудесен филм би бил постижение от всекиго, а всъщност е дебютът на Виткова – пише Брадшоу. – Невероятно подреден, заснет и изигран.“, пише още в статията на Брадшоу. 

Действието на филма се развива от 1979 до 1994 г. в България. Младата Боряна (Ирмена Чичикова) планира бягството си от тоталитарния режим заедно със съпруга си (Димо Димов). Тя мечтае за свобода извън тоталитарен режим, но остава неразбрана от майка си, отдадена комунистка. Политическите промени в страната влошават отношенията между двете жени. Когато Боряна разбира, че е бременна тя прави всичко възможно да абортира, но не успява и все пак ражда дъщеря си Виктория (Дария Виткова). Малкото момиче се ражда на съдбовната дата 9 септември, при това без пъп или прикачена пъпна връв. Този странен феномен веднага привлича внимание и кара властта да обяви Виктория за "бебе на десетилетието" и да прозре в нейното раждане знак за ново начало на социализма. Така семейството започва да получава специално отношение от управляващите и десетки привилегии, които осуетяват плана да напуснат страната тихо и незабелязано. 

„Силата на „Виктория“ е в трагедията на един неизползван живот, неизразена страст, неосъществен потенциал и нереализирано съществуване – прави равносметка Брадшоу. – За Боряна и нейното поколение 1989 г. и краят на комунизма е сеизмично, но необяснено събитие. Те не са достатъчно възрастни (като бабата), за да познават сигурността на стария комунистически модел, нито са достатъчно млади (като Виктория), за да се насладят напълно на новата си свобода.“

"Виктория" е много интимен филм,който чрез абсурдизма и скептицизма си показва действителността, в която няколко поколения са отраснали, принудени да живеят според установения ред, въпреки порива им за свобода. Майя Виткова изпълва филма с метафори и ирония, представяйки различна гледна точка върху надеждите и мечтите както на своето, така и на поколението на своите родители.

Питър Брадшоу интерпретира основната алюзия на филма:

„Колкото и грозен да е комунистическият период след войната, той все пак е страхотен, изпълнен с драма, значение и смисъл. Сега си е отишъл и героите са оставени с празнота, точно толкова видна, колкото и липсващия пъп на Виктория. Има усещане за загуба, но и за нещо друго: възможност за ново начало и изчистена страница в историята.“