Каузи

Днес ще те запознаем с една инициатива, за която нямаме търпение да ти разкажем - Ски благотворителен ден и планинарство. Това е една от онези истории, за които няма да чуеш от другите медии, и ние сме повече от радостни, че имаме начини и възможност, по които тя може да достигне до повече хора. За да продължаваме да разпространяваме доброто, можеш да ни помогнеш, като ни подкрепиш с месечно дарение ТУК. Всички средства биват използвани, за да пишем повече и по-качествено съдържание. Като това, което те очаква в следващите редове.

Нашият герой днес е Иван Божилов - на 29 г., родом от Пловдив. От 2004-та насам живее в Лондон, където се занимава с архитектура на жилищни сгради. Интересува се и от устойчиво строителство, а през свободното си време прави дървени мебели, занимава се със скално катерене и когато падне сняг, винаги се опитва да се добере до планина, за да кара ски.

Въпреки отсъствието си от социалните среди в България, Иван винаги се е стремял да поддържа връзка с приятелите си тук. Затова и се прибира често - така му хрумва и идеята за Ски благотворителен ден и планинарство. Повече за кампанията и как протича подготовката от началото до края ще ни разкаже самият Иван.

Как се роди идеята за тази инициатива?

Първоначално идеята за Ски благотворителен ден и планинарство нямаше нищо общо с крайната реализация. Всичко тръгна от една хрумка по време на разговор с приятели скиори.

Заговорихме за факта, че сме имали шанса да се докоснем до ски преживяването от сравнително ранна възраст със семейна или приятелска помощ. Това ни е изградило умения и стремеж за справяне с различни видове природни терени и също така е подпомогнало близката комуникация, на каквато планината неизбежно учи. 

Когато се загледахме по пистите, видяхме, че хората си приличат - т.е. бързо стигнахме до извода, че не всеки има финансовата и материална възможност да кара ски или да прекара повече време в планината.

Разговори за текущата ни ски екипировка пък предизвикаха чудения какво хората правят с ненужния им чифт ски от предишни сезони, негодни за физиката ни обувки или дрехи. Изведнъж се замислихме дали не би било интересно да свържем хора, които не са имали същата социална възможност като нас, с други хора, чиято екипировка събира прах по гаражи и мазета. 

Впоследствие идеята се трансформира, но целта си остана същата - да заведем младежи в неравностойно положение в планината.

Трудно ли беше да реализираш крайния вариант?

Най-трудното в началото беше да се свържем с правилния кръг от хора, които биха искали да ни придружат като участници в един ски ден. Приехме за даденост, че очакваме да съберем нужната екипировка за участниците от дарения. Това се оказа почти невъзможно, освен ако не разполагаме с точните размери на обувки и ръст за всеки участник. Реших да отправя публичен призив в социални медии, търсейки препоръки за потенциални млади хора без възможности, които биха участвали в инициативата. Потърсих подкрепа от любима моя илюстраторка Розалина Буркова (Розалина има самостоятелна изложба в момента 19- 21.04.19 в Cosmos). Тя прие идеята да създаде изображение, което да разведри дългия обяснителен текст, който бях подготвил.

Марта Събева от За Обичайте София даде препоръка да говоря с ФСПВ - Фондация за Социална Промяна и Включване. След първоначалната ни комуникация разбрах, че фондацията има за цел да подпомогне развиването на самостоятелност и мотивация у млади хора, израснали в определен тип домове.

Така стигнах до Боряна от ФСПВ, която се зае със задачата да популяризира идеята чрез тяхната програма "Дом Възможност" - мрежа от самостоятелни жилища с активни млади хора из цялата страна. 

Тогава реших да организирам краудфъндинг кампания по набиране на средства за покриване на разходи по наем на ски екипировка, транспорт, отсядане в хижи, ски инструктори, храна, застраховки.

Избрахме района на Рилските езера като подходящ за каране на ски в ранния пролетен период на годината (края на март). Свързах се с представител на местния отряд от ПСС в Дупница, които също много помогнаха със съвети по подготовка, маршрути, нужна екипировка, както и подходящи планински застраховки за младежите. 

Имахме потвърдено участие на професионалисти инструктори, беше ред да закупим нужните ски якета, панталони, зимни обувки, бъфове и ръкавици според размерите, които Боряна беше грижливо събрала от участниците. Въпреки че времето изглеждаше обещаващо топло, решихме да заложим на сигурни облекла. Последното нещо, което искахме, бе да ги простудим и уплашим от бъдещи пребивавания в планината. 

Колко хора се включиха и помогнаха?

Бях приятно изненадан как всеки, към когото се обърнахме с питане, свързано с организацията на събитието, подхождаше с отзивчивост и съдействие. От фирмата за частен транспортен превоз до хижарите в х. Паничище и х. Рилски езера.

Бях сигурен, че ски учителите имат необходимия педагогически подход за определените ски занимания, но повече ме притесняваше организацията за неделния ден, в който обмисляхме да направим преход от х. Рилски езера, през 3 от езерата, слизане до х. Скакавица, минавайки близо под водопада. 

Няколко дни преди заминаването се свързах с Алеко Държиков - инструктор по зимно планинарство. Алеко впечатлява със спокойния си и уравновесен подход, като този път препоръча участието на Момчил Дамянов, който е опитен планински водач, и се оказа, че съвсем случайно ще е в района същите дни след ледено катерене около едно от езерата. 

Така съвсем неочаквано към нас се присъединиха двама опитни планинари от различни поколения. 

За всичко много помогна фактът, че всеки младеж искаше да попива знания, а педагогическият подход на Боряна, ски инструкторите, както и техническите умения на Момчил и Алеко направиха преживяването пълноценно. 

Разкажи ни за самия престой в планината.

Общо 3 дни прекарахме в планината с 2 нощувки в х. Паничище и х. Рилски езера. Най-интересни бяха личните реакции и впечатления от ските и планината на всеки от присъстващите.

Реакциите им към местата, които посещавахме, бяха искрени и непринудени. У някои се усещаше и новопридобито самочувствие след завършване на определени занимания, като качване на склонове, ориентиране по пътеки, самите ски упражнения, както и в игрите, които си организирахме заедно вечер в хижите. 

Определено имаше една задружност и доверие в едни на пръв поглед напълно непознати хора. В самите походи и качването на ски винаги се предлагаше помощ, ако някой видимо изоставаше или не разбираше какво се изисква в дадената ситуация. 

Имахме късмет, че слънцето през цялото време беше с нас и избистряше дълбочината на гледките, които се откриваха от над 2000 м височина. 

Планираш ли продължение на тази чудесна инициатива?

Идеите за бъдещо продължение на подобна организация се зародиха още с пътуването обратно към София. Дискутирахме евентуален поход, включващ скално катерене по подходящ маршрут, или няколкодневен преход с колела, като носим със себе си всичко необходимо . Определено съм отворен към идеи за следващо начинание, което да включва комуникация с цел менторство и мотивация, както и бих го препоръчал на всеки, който би искал да помогне лично.