Култура

На 22 април 2017 г. се навършват 97 години от рождението на големия български преводач, поет и драматург Валери Петров. Макар него да го няма вече, той не си е отишъл от умовете и сърцата на милиони българи, израснали с неговото творчество. Затова ще си припомним биографията и част от постиженията му, заради които той е толкова обичан, а и награждаван с различни ордени приживе.

Валери Нисим Меворах, както е името на поета, с което той е записан след раждането му, се появява на бял свят на 22 април 1920 г. Майката на Валери Петров е учителката по френски език Мария Петрова, преподавала в едни от добрите столични гимназии. Бащата на автора на поезия и детска литература е адвокатът по семейно право д-р Нисим Меворах. Д-р Меворах е още дипломат и създател на книга за символиста Пейо Яворов.

Именно родителите на Валери Петров променят името на сина си, с което той става известен и остава запомнен от поколения читатели на българската литература.

Бъдещият блестящ майстор на словото първоначално се отдава на кариера на лекар. Той завършва медицина в Софийския университет през 1944 г. и известно време работи по специалността си. Любопитен факт е, че той за малко е лекар в Рилския манастир. Неговото увлечение обаче е писането. За това Петров работи за кратко към редакцията на в. "Фронтовак" по време на Втората световна война, а след нея става съосновател и заместник-главен редактор на в. "Стършел".

От 1947 до 1950 г. Валери Петров изпълнява дипломатическа мисия в Рим, но след завръщането си в България се утвърждава като един от най-добрите български литературни автори от втората половина на XX и началото на XXI век.

Поезията, която извира от най-чистите дялове на сърцето му и укорява безчовечието на днешното време, увлича по идеите на своя автор хиляди хора. Първата книга на поета е "Птици към север" (1938 г.). Това е поема, излязла в самостоятелно издание. След това следват цикълът "Стари неща малко по новому" (1945 г.), стихосбирката "Стихотворения" (1949 г.) с илюстрации от Борис Ангелушев, сборникът "Поеми" (1962 г.) и много други, редувани и от издания на творби в други жанрове.

Освен това превежда и книги на Ръдиард Киплинг, Джани Родари и Сергей Михалков. Преводите, които поетът прави на пиеси от Шекспир, ще останат в историята на българския театър и родното преводаческо изкуство като едни от най-добрите. Петров добре познава законите на поезията и затова почти с пълно съвършенство се доближава до оригинала на драматурга от епохата на класическия театър в Англия.

Валери Петров се изкушава от театралното изкуство и започва да пише и пиеси, някои от които поставени на сцената на Сатиричния театър. Като човек на словото авторът на "Сняг", режисирана на сцената на същия този театър, в който са играли колоси като Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Татяна Лолова, става част от приятелска компания на интелектуалци.

Разбира се, синът на д-р Меворах има написани книги за деца: "Палечко" (1981 г.), "Пук!" (1983 г.), "Пет приказки" (1986 г.), „От иглу до кюнец – 73 от неподражаемите басни на (следва подпис)“ (2010 г.). Тъкмо те го правят толкова популярен и обичан от българите. Едва ли има много деца в България, на които не са им четени текстовете, написани за най-младата публика, от българина с еврейски произход и голямо сърце, който днес щеше да навърши 97 год.

Уважение към малките читатели и зрители в театралните зали естетът в областта на словото показва и чрез своите пиеси-приказки "Бяла приказка", "В лунната стая", "Пук" и др.

Най-незабравими остават филмите за деца по сценарий на Валери Петров - "Рицар без броня" и "Йо-хо-хо". Големият наш писател е и сценарист на анимационни филми. По негово произведение се появи едноименната творба на Анри Кулев "Пук", чиято премиера бе през ноември 2015 г.

Валери Петров не дочака излизането на филма на Кулев, тъй като издъхна във ВМА през 2014 г. Приживе той създаде едни от най-добрите произведения в съвременната българска литература. Дори бе номиниран за Нобелова награда. Затова, на датата, на която е роден, ще си спомним за него с една написана от талантливата му ръка поема.

И тъй като Успелите търсим за своите читатели добрите новини, избрахме "Добрите писма", за да завършим този материал, посветен на едно от най-ярките имена в нашата литературна традиция.

ДОБРИТЕ ПИСМА

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!