Култура

"Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената" - Бенджамин Алире Саенц 

„Думите са различни, когато живеят вътре в теб.”

„Защо се усмихваме? Защо се смеем? Защо се чувстваме самотни? Защо сме тъжни и объркани? Защо четем поезия? Защо се разплакваме, когато видим картина? Защо сърцето бушува, когато обичаме? Защо изпитваме срам? Какво е онова нещо под лъжичката, наречено желание?”

Купих си "Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената" от Пролетния панаир на книгата (най-уникалното и запомнящо се преживяване за всяко книжно плъхче...) заедно с редица други прекрасни книги. Доста време, преди да излезе на българския пазар, й бях хвърлила око.

Не сбърках. Книгата наистина си заслужава четенето. Вижте на първо място корицата. За мен е произведение на изкуството. И друг път съм си признавала, че кориците винаги ме впечатляват и доста помагат на импулсите ми за покупки. Да, може би е малко наивно, но... става дума за книги все пак... простено е! 

Аз съм голям привърженик на всичко, свързано с Космоса и Вселената, така че нямаше вариант, в който тази книга да не украси библиотеката ми. Издателство Deja Book отново са се справили прекрасно! 

Книгата се чете лесно, бързо и не оставя дори капчица съмнение у четящия дали трябва, или не трябва да бъде прекомерно щастлив от избора си. Аз се наслаждавах на всеки момент, в който откривах тайните на Вселената с Ари и Данте. Признавам си, обичам ги и двамата. Намерих толкова много от себе си в тях. За мен познанството с герои, които усещам близки, винаги е важно и ценно. Те стават част от сърцето ми и остават там дълго след като съм затворила последната страница. 

Ари и Данте наглед са напълно различни. Характерите им трудно биха си паснали, ако и у двамата не зееше някаква необяснима празнота и изгубеност, породени от този нелек за живеене свят. Те се учат на порастване. Учат се как да обичат и разбират родителите си как да приемат себе си. 

Романът е етичен. Ценностен! 

Ако очаквате бурни действия и драматичен сюжет, не четете тази книга. Нейното очарование се крие в спокойствието на екзистенцията. Във всичко онова, което ни заобикаля и което сме. Образите, които изграждаме; бариерите, които поставяме пред света; а отвътре - нежните създания, които всъщност сме и е необходимо да изявяваме. 

Любими цитати от книгата: 

***

Една лятна нощ заспах, надявайки се, че светът ще е различен, когато се събудя. На сутринта, когато отворих очи, той си беше същият. 

***

Когато погледнах през телескопа, Данте започна да ми обяснява какво виждам. Не чувах нито дума. Нещо се случи вътре в мен, докато се взирах в огромната Вселена. През телескопа светът бе по-близък и по-голям, отколкото някога си го бях представял. А всичко бе толкова прекрасно и изумително и - не знам - осъзнавах, че у мен живее нещо важно.

***

Отговорът на Данте ми звучеше логично. Ако изучавахме птиците, може би щяхме да се научим да бъдем свободни... Аз носех име на философ. Какъв беше отговор? Защо нямах отговор? 

И защо някои момчета можеха да плачат, а други - не. Различните момчета живееха по различни правила.

***

„Докато гласовете им заглъхваха, започнах да изпитвам жал към себе си. Изпитването на самосъжаление си е цяло изкуство.”

***

„Мълчанието може да направи човек доста самотен.”

***

„Може би животът бе просто поредица от етапи – нижещи се една след друга фази.”

***

„Пак се засмяхме. Не можехме да спрем. Запитах се за какво се смеехме. Дали само на имената си? Дали се смеехме, защото изпитвахме облекчение? Дали бяхме щастливи? Смехът бе поредната загадка на живота.”

***

„Не разбирах как можеш да живееш в подъл свят, без нито една прашинка от тази подлост да „полепне” по теб. Как можеше човек да живее без поне частица подлост?”

***

„Струваше ми се, че стихотворенията са като хората. Някои хора опознаваш изведнъж. Други просто не проумяваш – и никога няма да ги проумееш.”

***

Мъжката самото бе много по-голяма от момчешката. И вече не исках да се отнасят към мен като към момче.

***

Лятото е книга на надеждата. Затова обичах и мразех летата - те ме караха да искам да вярвам.... Наумих си, че това ще е моето лято. Ако лятото бе книга, щях да напиша в нея нещо прекрасно. Със собствения си почерк.

***

„Явно така се разбира какъв точно е сънят. По начина, по който те кара да се чувстваш.”

***

„Понякога правим разни неща не защото мислим, а защото чувстваме. Защото чувстваме твърде много. И невинаги можем да контролираме действията си, когато чувствата ни са прекалено силни.”

***

„Може би така става, когато полудееш. Просто не можеш да го обясниш. Нито на себе си, нито на когото и да било. А най-лошото в полудяването е, че когато вече не си луд, просто не знаеш какво да мислиш за себе си.”

***

Бях ли наранен?

Бях ли излекуван?

Може би просто живеехме между нараняването и излекуването.  

***

Видео ревю на книгата тук - Stef's Library