Култура

Обществото ги обвързва! Любовта ги освобождава! Искаш ли да знаеш какво те очаква в бъдещето?
В Обществото решенията се вземат от Служителите. Кого да обичаш. Къде да работиш. Как да живееш. Кога да умреш.

“Подборът” (издателство Кръгозор) е книга, която прочетох за около два дни, защото стилът на авторката е лек и ненатоварващ, което прави четенето лесно и бързо. Имах нужда от роман, който да ме разтовари и “Подборът” от Али Конди, го постигна. Бих го определила като антиутопия, но ако трябва да бъда безкрайно откровена, не видях свят, който да е по-различен от нашия.

Касия е младо момиче, на което му предстои да бъде “сватосано” с най-подходящото момче за нея. В този свят всичко е изчислено – всеки човек се разглежда като поредица от действия и състояния, които могат да бъдат предвидени и направлявани. Обществото живее в подчинение като му се внушава, че това е най-правилният и благонадежден обществен ред.

Окови, които не виждаш. Те стягат точно толкова, колкото трябва. Не твърде силно, за да се бунтуваш, но не и толкова слабо, че някои индивиди да не прозрат същността на тази илюзия. Всеки опит за бунт е изчислен – знае се кой в обществото е слонен към неподчинение. Подборът, т.е. свързването на двама души с брак и създаване на семейство, отново е математическа проекция, която се базира на общи характеристики, макар че става ясно, че хората, които се събират по този начин, просто се нагаждат един към друг, а не са “идеалната” двойка. 

На Касия за партньор е отреден най-добрият й приятел – Ксандър – избор, който тя първоначално приема с облекчение. Това облекчение обаче бързо бива заменено с непокорство и раздразнение. Несъмнено това е история с потенциал, но на мен ми липсваше усещането за този нов, различен свят. Не успях да се потопя в него, авторката не ме пренесе на мястото, което несъменено е искала да създаде.

Единственият сравнително добре развит персонаж (спрямо другите, не по принцип) е този на Кай. Начинът, по който разказва за своето минало на Касия (минало, което на нас – читателите изобщо не ни става ясно с изключние на някои отделни фрагменти) е замислен оригинално. 

Липсваше ми описателния характер на този тип поднасяне на сюжет и история. Все пак говорим за нова система на управление на обществото, нови ценности и порядки, нов манталитет. Беше ми твърде обикновено, твърде – посредствено. Романът наистина увлича, но реално не оставя усещането, че сте се привързали към героите нито, че сте станали част от техния свят. 

“И сега мракът под мен не ме притеснява, нито звездите над главата ми. Мисля си как най-добрият начин да полетиш може би е с шепи, пълни с пръст, за да си спомняш винаги откъде си дошъл и колко е трудно понякога дори само да ходиш по тази земя.”

***

“Сега ми се струваше, че да разбера повече за него е един от начините да разбера повече и за себе си. Не очаквах да харесам толкова много думите му. Не очаквах да открия себе си в тях. Дали да се влюбиш в нечия история означава, че си се влюбил и в човека, стоящ зад нея.“

***

“Не сме оковани с вериги. Но няма и къде да отидем. Съсипват ни с работа; не ни бият, нито ни нараняват по някакъв начин. Просто ни изтощават.”

***

“Не си отивай кротко в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!”

Видео ревюта на книги можете да откриете в моя канал - Stef's Library и в книжния ми блог!