Култура

Столичната библиотека беше домакин на премиерата на поредица от късометражни документални филми, разказващи историите на пет възрастни жени от България. Проектът "Пазителки на истории" запозна публиката с личните и социални предизвикателства, пред които са се изправили героините.Той обърна внимание на важни социални и политически проблеми и засегна теми като репресиите на тоталитарния режим, домашното насилие и много други, премълчавани в годините.

"Това, което се опитваме да направим с „Пазителки на истории”, е да обърнем внимание на не-говоренето, на не-документирането в историята на българските жени", каза Катерина Василева, един от продуцентите на проекта (която беше част и от екипа на Успелите и с която много се гордеем!), при представянето му пред публика снощи.

Този проект ни запознава с историите на обикновените хора, които имат особена значимост и стойност. Той ни дава възможността да се докоснем до живота на няколко жени, всяка от които преминала през различен и трънлив път. Героините са интересни и цветни, а различните нюанси се обединяват от автентичността на всяка една от тях.

"Определено търсихме различни профили на жени, които имат вълнуваща история. Истории, които да трогнат и да вдъхновят, такива, които да докосват сърцата. Всяка една от жените, с които се опитахме да направим видео, крие уникална история, която заслужава да бъде чувана и смятаме, че тепърва може още от този проект да се разгърне и се надяваме това да стане в бъдеще“, казва още в интервю за “Нашият ден“ Катерина Василева.

Две от видеата в поредицата вече могат да бъдат гледани онлайн – първото е посветено на Цветана Джерманова – анархистка, която разказва преживяванията си от два концлагера през периода на социализма. 

Героиня на втората достъпна в интернет история е Веска Недева – треньорка по аеробика, която говори за травмата от преживяно насилие от близък човек.

През следващия месец предстои онлайн да излязат и другите три видеа от поредицата. Техни героини са Нася Кралевска, Мария Гелова и Лиляна (баба на едно от момичетата в екипа). 

Леа Вайсова, участничка в проекта, размишлява за важността на личните истории:

"Неотдавна си спомних, че моята баба държеше да цари ред в дома и всеки да бъде отговорен за поддържането на своята стая. Баба ми имаше драма с готвенето и все обясняваше, че не може да готви. Когато си говорим в социологията за изследвания на паметта, си говорим за всекидневна и официална памет и правим разлика между двете. Всекидневната - това са тъкмо тези лични истории, които се предават в семействата, а официалната история са са публичните институции, които избират да пазят едно или друго нещо“.

#ПитайБабаСи

Главната идея на организаторките е не просто да разкажат няколко истории, а да изградят отново мост между миналото на бабите си и своето бъдеще. Те отправят предизвикателство към последователите си – да се обърнат към собствената си семейна история, може би дори да я споделят онлайн, използвайки хаштага #ПитайБабаСи. По този начин няма да позволим историите на цяло едно поколение, което е преживяло и помни едни от най-страшните години в българската история, да избледнеят и изчезнат във времето.  

Едва ли има някой в България, който да не е попаднал в мрежата на историята на възрастен човек – дали във влака, докато чака на опашката, или на спирката на градския транспорт. Дори пред блока, където, ако не ни познаят, винаги ни питат „Чия си? На кого си?“, защото всеки човек се разполага според координатните системи на рода, на съседите, на селото, на града. Сладостта от тези моменти си струва да бъде пазена, разказвана и препредавана на поколенията.