Култура

Тази година фестивал MENAR се провежда за 17-ми пореден път от 17-ти до 30-ти януари. Филмите, които организаторите предлагат са от близкоизточния и северноафриканския регион, като покриват различни жанрове. Фестивалът се организира от сдружение "Позор", които целят да показват различно кино в България и го правят с други фестивали като "Късо съединение" и "Северно Сияние". Вижте какво споделиха организаторите на фестивалите Здравко Тодоров и Ангел Хаджийски.

Как се появи идеята за фестивал MENAR?

Преди 17 години двамата решихме да създадем фестивал с филми от Близкия изток и Северна Африка. Ние сме киновед и тюрколог, така че добре се позиционирахме в киносредите. С годините границите на фестивала се разшириха, в началото добавихме Индия и Индонезия, след това страните от Централна Азия, а през последните години запознаваме зрителите и с киното на все повече африкански държави. Вече 17 години фестивалът съществува като независимо събитие, което разчита изцяло на своите зрители. Бюджетът на MENAR идва от продажбата на билети, което ни задължава да сме много внимателни със селекцията на филмите, защото от това зависи дали ще има следващо издание. След толкова години сме възпитали вярна публика, която ни се отблагодарява с пълни салони. А ние гледаме да не разочароваме зрителите. Радваме се на похвалите, но се вслушваме и в критиките.

Кадър от филма "Невидимата красота на Ирак"

Защо е важно да се запознаем с историите на различните култури, които са в основата на филмите?

Основната идея на фестивала е да запознае публиката с един регион, който у нас често се споменава с негативи. Ние вярваме, че това е така, защото хората не познават културата и традициите на тези народи. Често се случва зрител, който идва с едно недоверие на някой филм от програмата, да се върне отново, защото е открил, че историите, които гледа на екрана всъщност му допадат. Сигурни сме, че голяма част от негативите са точно защото хората се страхуват от непознатото и не искат да го приемат. Надяваме се след стотиците филми, които сме показали на българския екран, част от зрителите да са променили мирогледа си.

Кадър от филма "Мали 70"

С какво се отличава близкоизточното и северноафриканското кино от това, което сме свикнали да гледаме?

Филмите от региона на MENAR са заснети с доста по-нисък бюджет от американските и европейските продукции, които се разпространяват масово в киносалоните. Липсата на визуални ефекти и скъпи декори, тези филми компенсират с оригинални сценарии и добра актьорска игра. Музиката често допринася за автентичната атмосфера. Понякога историите са семпли, но много смислени.

Кадър от филма "Хинду блус"

Кои филми от тазгодишната програма на фестивала бихте препоръчали?

Тази година имаме една любима селекция с филми за изкуството на Близкия изток и Африка – MENARt, заигравка от MENAR и Art. Та сред тези филми има два невероятни музикални бисера:  „Мали 70” с традиционни афро ритми и „Хинду блус” с пакистански фолклор, едно фотографско бижу – „Невидимата красота на Ирак” за най-известния иракски фотограф Латиф Ал-Ани и един архитектурен шедьовър – „Пустинни мантри” за едно от водещите имена в архитектурата на XX век – сириецът Уахби Ал-Харири.

Специално за прожекцията на „Мали 70” на 25 януари в Дома на киното ще пристигне режисьорът Маркус Шмид, който ще си поговори със зрителите, а след това ще застане на DJ пулта в Cush Bar за едно щуро афро парти. Винаги има един много хубав филм, който искаш да напълни салона, въпреки че знаеш, че ще е трудно. Затова призовавам всички да гледат „Слънце и бетон”. Много силна история за съжителството на местните с имигрантите в един берлински квартал.

Кадър от филма "Африканска трилогия"

Може ли съвременното кино да възпитава?

Филмите от МENAR със сигурност възпитават, най-малкото да сме толерантни към културата и традициите на различните от нас. Когато опознаеш непознатото вече имаш съвсем различен поглед върху него, когато видиш как живеят тези хора, вече не се страхуваш от тях, уважаваш техните решения и споделяш вижданията им. Зрителите на MENAR са изключително разнообразни, хора от различни раси и изповядващи различни религии, но всички заедно аплодират, страдат и се усмихват в киносалоните.

Запознайте се с програмата тук!

Заглавна снимка: Стефка Никодимова