Фолклор

Днес се срещаме с основателя на ансамбъл "Пламъче" - Ивайло Първанов, който за първи път прекрачва прага на репетиционната зала на 4 години и оттогава не е излизал от нея. 

Ивайло: Идеята за ансамбъла се роди съвсем спонтанно през 2007 г., когато със съпругата ми Ралица Първанова решихме, че трябва да направим нещо, с което да предадем натрупаните знания за фолклора през годините. И това беше най-добрият избор. Започнахме с едно детенце и цял месец репетирахме само музикантът, детето и аз. Днес в състава танцуват над 230 деца и младежи от 4 до над 25 годишна възраст.

Вече 10 години ансамбъл „Пламъче“ издирва, съхранява и популяризира българския танцов, музикален, песенен и обреден фолклор. Съставът работи с екип от специалисти – хореографи, етнолози, педагози и музиканти, чиято цел е вярното и точно предаване на традиции и творчество. Автентичните музикални инструменти, прецизно изработените костюми и богатият реквизит правят сценичното изпълнение висококачествено и пълноценно.

Най-важното, което се опитвам да предам на танцьорите е любовта и усещането за българския народен танц, българщина и човечност. Да им предам това, че той е едно от нещата, които съхраняват нашата идентичност като хора, като българи във всичките му измерения.

Уникалното при нас е, че се опитваме във всяка една възраст танцьорите да бъдат такива, каквито са всъщност. Да бъдат деца, като са тийнейджъри да си личи, че са такива, а когато са вече големи мъже и жени, да показват на сцената мъжкото и женското в танцуването.

Ние го наричаме – Фолклорен танцов театър, защото танцуването като танц е било част от даден обред, обичай, от забавлението на младите хора на мегданското хоро, на седянката, а пък всяко едно от тези неща е било съпроводено от дадено усещане, което танцьорът е изпитвал докато участва в тези действия – чувството е основният двигател.

През годините сме имали много участия. От 2011 г. ансамбълът започва да представя България на международна сцена, а от 2014 г. – е представителен танцов ансамбъл на България за Международния съвет на организаторите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства към ЮНЕСКО (CIOFF) България.

Участвали сме на откривания на световни първенства, в благотворителни инициативи, в големи концерти и в едни от най-големите международни фестивали в Европа и Азия. Едно от най-емоционалните наши участия е това в благотворителната инициатива на държавния глава „Българската Коледа“. В нея откриваме най-голям смисъл за това, че можем да дадем частица от себе си, за да помогнем на едни прекрасни български деца, които, за съжаление, съдбата е ощетила по някакъв начин.

Един от любимите ми танци е „Палатовски танц“, защото този танц е направен по истинския начин. Първо са разучени хората в него, които са точно от селата около село Палатово.

След това танцът е сглобен точно в ритъма и формата на хорото. Целият танц е едно хоро и е създаден като един миг и е един от най-трудните танци, които съм правил някога, но в същото време и един от най-хубавите. Наистина е създаден за един миг.

За един ансамбъл една година е много кратко време. Винаги моите колеги и приятели ми се смеят, че правя планове за десетилетия напред за това какво искам да се случи. Ансамбълът е жив организъм, а за една година колко може да се промени човек… Надяваме се в следващите десет години ансамбълът да се докаже като един от най-добрите ансамбли на българската сцена и да осъществим нашия нов проект –

Фолклорен танцов театър „Край огнището“, за да покажем, че българският фолклор на сцената трябва да носи всички компоненти. Да нямаме само музика, песен и танц, а да даваме и душевността на българина, да показваме реалната картинка за времето, мястото, чувствата и емоциите на предците ни.

Българският фолклор, българските обичаи, българската фолклорна култура са генетиката на българския народ. Ако се замислим, през цялото време, в което ние не сме съществували като народ и държава единственото нещо, което ни е съхранило като идентичност е българският фолклор във всичките му измерения.

Обичайте, уважавайте, учете се да го съхранявате. Давайте всичко от себе си да запомните това, което знаят Вашите баби и дядовци, защото то е трупано с годините. Ние имаме хилядолетна култура, която само чрез нас може да бъде запазена. В днешно време връзката ни с природата е скъсана, а единственият начин да се върнем към себе си и природата е чрез фолклора.