Лично мнение

Настана онова време на годината, в което едни хора пукат пръсти пред клавиатурите и започват да говорят за поамериканчване, забравяне на българското и будителите и настава един велик интернет патос. Като цяло в това има нещо положително, защото ще си починем от дебатите за балотажите на местните избори (както умело отбеляза един познат адвокат). 

Наистина никога не съм разбирал хората, които слагат излишна тежест на Хелоуин. Това не е празник в смисъла, в който те си го представят, а просто един карнавал. И за малки, и за големи. Но в тази статия няма да говоря за това. Молбата ми е просто, ако някой от четящите това ненавижда маскираните хора днес по някаква причина, да не избива своята омраза на малчуганите, които се забавляват. Няма да станете по-големи герои, нито по-големи българи или патриоти, а Левски или Ботев едва ли ще ви ръкопляскат от отвъдното. 

Нека обаче обърнем нещата към това, което искам да кажа. Аз лично съм голям почитател на родното. Бил съм няколко пъти на фестивала в Жеравна, на леденото хоро в Калофер и по редица други възрожденски градчета и места. За последно се отбих в Копривщица и наистина бих насърчил всеки, който обича България, да посети това място и да се запознае с историята. Прекрасно е и си струва много! Всички тези места имат и едно много общо - можете да различите патриотите от патрЕотите. Не е трудно, уверявам ви. 

В контекста на нашумелия дебат ми се иска да отправя един призив:

Вместо да впрягаме цялата тази омраза към нещо, което забавлява децата и явно вече се е наложило като весел карнавал, хайде да направим така, че да популяризираме родното по начин, който да е интересен и атрактивен за малчуганите. 

Може да вземем и поука от изграждането на световна известност на някой наш роден обичай. Хайде да помислим градивно. Няма нужда от типичен ганьовски хейт.

Имаме един прекрасен пример за това в лицето на Златната ябълка. Фестивалът "Сурва" в Перник също събира туристи от цял свят, а на много места в чужбина има клубове по народно пеене и танци, които се посещават от чужденци. Най-хубавото е, че можем да капитализираме от това и да го превърнем в нещо, което да носи не само имиджов, но и финансов дивидент. Аз бих се радвал искрено носенето на мартеници да стане българска традиция, която да бъде наложена в целия свят. И да се знае, че една малка страна на Балканите носи стара история, богата култура и е населявана от прекрасни хора. Вярвам, че имаме потенциала да го направим. Въпрос на желание и възможности. Но първата крачка определено е да престанем да бъдем дребнави мрънкачи, на които винаги някой друг им е крив за нещо. 

Аз вярвам, че можем. А ти?