Култура

  “Изведнъж заживях с чувството, че времето е особено ценно и ми се изплъзва и изтича като вода, а аз съм твърде бавен и не мога да го хвана”.

 

Имам книги, които стоят винаги наблизо. Просто така… за да мога да посегна към тях, когато знам, че нямам време да зачитам нещо ново, но имам нужда да се потопя в света на някой от любимите ми автори.

„Вторници с Мори“ от Мич Албом е една от книгите, които винаги стоят наблизо. Това не е роман. Това е урок! Можеш да отвориш на произволна страница и да усетиш отпечатъка на опита. Дори не е необходимо усилие или дълбока концентрация, когато четеш.

Нужно е единствено съпреживяване. А то се случва лесно. Да попиеш мъдростта на „Вторници с Мори“ е нещо естествено. Веднъж зачетеш ли я, ще се връщаш към нея отново и отново. Винаги, когато изпиташ нужда да се довериш, а няма на кого.

Това е книга за уроците, които ти изпраща животът.

 

Изпитанията, през които трябва да преминеш. За годините, в които се луташ безпаметно, без да мислиш за истинската цел на съществуването си. За учителя, който се появява и ти показва, че има и друг начин, че пътя ти е един и ти трябва да го следваш.

Мори е преподавател, който заболява от тежка болест, която бавно отнема частица по частица светлината от живота му. Но вместо да потъне в отчаяние и страх от наближаващия край, вместо да се предаде на смъртта слаб и безпомощен, Мори избира да бъде полезен. Да остави любов и хармония след себе си.

„.. да умираш не означава да бъдеш безполезен“ 

 

казва той, вярвайки че неговия опит може да послужи на друг. Умирането може да бъде урок. Начинът, по който изживяваш последните дни от живота си. Самосъжаляваш ли се или посрещаш края си достойно?

Когато разбира за болестта му, един от учениците на преподавателя – Мич, отива в дома му, за да разговаря с него. Той ясно си спомня жизнената му осанка. В ума му още отекват вдъхновяващите речи, с които винаги е завладявал аудиторията. Срещите им зачестяват. Разговорите се превръщат в уроци, които двамата решават да нарекат Обучение за Смисъла на живота.

Мич изпитва необходимост да се учи от преподавателя си. Да се учи на Живеене. От своя страна, Мори, който цял живот е преподавал и споделял познание, се чувства полезен и иска да предаде всичко научено за смисъла, емоциите, чувствата. За трудностите и борбата, с които всеки от нас се сблъсква ежедневно. И накрая – урокът за умирането, който той самият изучава в момента.

Сред тези малко на брой, но изпълнени с любов и мъдрост страници, всеки би могъл да открие поука за себе си. В последствие, след като веднъж е затворил книгата, аз знам, че пак ще се връща към нея, защото тя носи у себе си непреходни истини, които могат да му послужат във всеки момент.