От сърце

Това е читателски материал, изпратен от Николина Барбутева.

Насърчаването на доброволчеството в каквато и да е насока е проява на хуманност и осъзнаване, че то е и личен дълг. Доброволчеството ти дава възможност да оставиш своя принос и да бъдеш запомнен заради него. Защото доброто се помни.

Моят принос реших да подаря на библиотеката. Избрах да го споделям на колкото се може повече хора, за да покажа своята гордост и да стимулирам повече от тях също да се включат. И за щастие, такива хора е имало винаги. Най-вече деца. Един повлича след себе си друг, а този друг още някого.

Библиотеката ме срещна с много хора, които също помагаха с каквото могат. Създадохме си много моменти и спомени заедно. Научихме се да творим, да търсим ресурси, за да реализираме наши проекти в моменти, когато си казвахме, че нищо не може да се направи. И чудесата ставаха, понякога от нищото, но се случваха, защото има хора, които да ги творят.

Всичко започна с любовта към книгите, към таланта на знаменити автори, премина през включването в различни инициативи, за да се поддържа градската библиотека. Всяко посещение на автор, рекламиране на инициативи, насърчаването повече хора да се включват в библиотечни мероприятия, безплатното раздаване на книги, усърдната работа върху популяризирането на местни автори и още много други неща са ми опора като доброволец към библиотеката при НЧ „Развитие – 1873“ – гр. Пещера. Смело мога да кажа, че огромна част от живота ми е преминала там и продължава да минава.

Днес доброволчеството към библиотеките е моя лична мисия. Имам богат опит, който мога да споделя, но и който смятам, че може да мотивира. Виждам в малките населени места, където още са запазени традиционните български ценности, будни читалища, които правят всичко със и за децата. Това ме радва и изпълва с надежда.

Моят призив към всички читалищни и библиотечни работници е да не спират да работят със сърце. Може би трудът им е крайно незаплатен и неоценен, но в сферата на културата всеки работи за общото благо, без да търси своето лично такова. Много хора остават непризнати, но вярвам, че нищо не остава невъзнаградено все пак. Когато работиш за една нация, няма начин да не бъдеш запомнен от хората, на които си повлиял.

Оттук насетне има още много какво да дам и да направя за родната библиотека. Всеки ден се ражда нова идея, нова дейност и нов плам, които ще продължават да създават велики неща в тази малка библиотека. Имам прекрасни приятели, с които работим и разчитаме един на друг. Задружни сме. Ставаме все повече с времето. А аз се надявам един ден да привлека и моите деца в обителта на библиотеката и да работя заедно с тях за нейното благо. Само като си го помисля, и настръхвам от вълнение. Очите ми се напълват със сълзи от радостно очакване.