Успелите споделят

Днес ще ви срещнем с ръководителя на Представителството на Европейската Комисия в България - Огнян Златев. Той работи за ЕК от 2011 г. като началник на отдел "Комуникации" в Генерална дирекция "Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване", където допринесе за успешното съобщаване на действията на Комисията за борба с младежката безработица и социалното приобщаване. Огнян Златев притежава значителен опит в сферата на комуникациите, развитието на медиите и управлението на неправителствени организации.

Естеството на работата ти налага да се срещаш с много млади хора в страната. Какви са впечатленията ти от тях и дават ли ти оптимизъм за бъдещето?

Разбира се. Срещите с млади хора из цялата страна са едно от най-приятните ми задължения. Наистина те са повод за оптимизъм, тъй като независимо от мястото на срещата и обсъжданата тема, по време на подобни срещи винаги се убеждавам, че в България продължава да има будни млади хора. Прави ми впечатление, че те се интересуват не само от възможностите, които предоставя ЕС като образование в чужбина и право на свободно пътуване в цяла Европа, а и от по-широк набор от теми като последните инициативи на Комисията, дебата за бъдещето на Европа и т.н. Именно това ме изпълва с оптимизъм за бъдещето на страната.

Не е тайна, че в наши дни младите хора имат много възможности, които предишни поколения не са имали и голяма част от тях са именно вследствие на членството ни в ЕС. Ако сега беше на мястото на един български младеж какъв би бил пътят, по който щеше да поемеш? 

Мога само да завиждам благородно на днешната младеж. Много придобивки на европейската интеграция, които сега възприемаме за даденост, изглеждаха немислими когато аз бях в младежка възраст. Например, за излизане от България трябваха две визи – една изходна и още една за страната, за която се пътува. Да не говорим за възможността за работа и образование в чужбина.

Ако сега бях на мястото на един български младеж, със сигурност бих се възползвал от многото възможности, които членството ни в Европейския съюз предоставя. Със сигурност бих кандидатствал за обучение в чужбина чрез програмата Еразъм+. Също така бих се включил в някоя от инициативите, насочени специално към младежта, като например Европейския корпус за солидарност, който дава възможност на млади хора на възраст между 18 и 30 години да извършват доброволческа или платена работа в обществена полза, като същевременно придобиват ценен опит и професионални умения. Изобщо, бих се възползвал максимално от всички възможности, особено имайки предвид, че повечето от тях изискват основно време и желание и са напълно безплатни за младите хора.

На нашата страна ѝ предстои една престижна, но тежка задача - да води председателството на ЕС през 2018-та година. Как смяташ, че може най-добре да се възползваме от тази възможност за своето развитие и имидж? 

Председателството на ЕС ще е голям шанс за страната. България ще има възможност директно да координира дневния ред на Европа през първите 6 месеца на следващата година. Българските министри ще председателстват заседанията на колегите си по всички теми, които са в правомощията на ЕС, което дава широки възможности, особено когато се търси консенсус по важни за всички страни-членки теми.

От друга страна, председателството ще е и възможност за страната да се "рекламира" в целия Европейски съюз. България ще бъде домакин на редица срещи на високо ниво, които ще насочат "светлината на прожекторите" към нас и ще бъдат шанс да покажем на цяла Европа нещата, с които искаме да бъдем познати – било то паметници на културно-историческото наследство или постижения в области като наука или спорт. Т.е. ние като страна ще имаме шанс да насочим вниманието към себе си и то по темите, които ние считаме за важни.

Въпреки че Европейската комисия няма формална роля в организацията и провеждането на българското Председателство, ние сме в постоянен контакт с националните власти. Информацията, която получаваме от тях ме кара да мисля, че страната ни ще се подготви добре за отговорната роля, която ще имаме през първата половина на 2018 г.

В последните седмици много се говори за бъдещето на Европа, за ЕС на няколко скорости, но всъщност хората сякаш забравят, че бъдещето на Европа са именно нейните млади хора. Как смяташ, че те могат да бъдат стимулирани и насочени да търсят едно добро и устойчиво развитие на европейската общност?

Наистина, темата за бъдещето на Европа е от изключителна важност. Това е въпрос, чийто отговор ще определи в каква Европа ще живеем не само ние, но и нашите деца. Представените от президента Юнкер пет възможни сценария за развитието на Европейския съюз включват всички възможни опции - ограничаване на Съюза само до Единния пазар, през сценария до Европа на няколко скорости, до евентуалното създаване на Европейска федерация или т. нар. "Съединени европейски щати".

Нашата амбиция, това за което работи Представителството на Европейската комисия у нас, е да създадем условия за възможно най-широка дискусия по тези теми. Защото аз съм убеден, че само от България и нейните усилия зависи къде ще бъде нашето място в ЕС след 10, 15 или 20 години. От младите хора очакваме да бъдат най-активни в този дебат – от една страна защото по дефиниция те са сред най-информираните във всяко едно общество, а от друга, защото именно тяхното бъдеще ще зависи от това каква опция за бъдещето си развитие ще избере ЕС.

Преди да станеш част от Представителството на Европейската комисия у нас си бил част от БНТ. Какво е мнението ти за медийната среда в България в момента и какво смяташ, че трябва да се подобри в нея? 

Мисля, че за никого не е тайна, че медийната среда у нас не е в цветущо състояние. Постоянното пропадане на България в международните класации за свободата на пресата са само поредно доказателство за това.

За разлика от редица анализатори обаче, аз не бих откроил една-единствена причина за влошаването на медийната среда. Много хора забравят, че процесът на свличането ни в класации като тази на Репортери без граници и др. започна с началото на финансовата криза в Европа. От друга страна, по-широкото навлизане на интернет медиите изцяло промени бизнес модела на медийния пазар, което за съжаление също се отрази крайно негативно на утвърдени марки, най-вече сред печатната преса.

Така или иначе, проблем има. Аз лично съм на мнение, че решаването му не може да стане отгоре-надолу т.е. с държавни регулации. Участвал съм в написването и приемането на първия Етичен кодекс на медиите в България. За съжаление той до голяма степен си остана само на хартия. За мен намирането на изход от ситуацията трябва да тръгне от самите журналисти, а защо не и от хората, потребяващи медийна информация т.е. всички нас в качеството ни на зрители или читатели. Журналистите трябва да прилагат с пълна сила своите етични норми, а зрителите и читателите да бъдат по-критични към медийното съдържание.

Ако хванеш златната рибка какви биха били твоите три желания за по-добра България?

Гражданите ни да бъдат по-позитивни, по-уверени в собствените си възможности и по-взискателни към политиците, които избират.

Завърши с послание към нашите читатели. 

Вярвайте в себе си и в Европейското бъдеще на България!

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.