Общество

Тази статия е вдъхновена от MOVE.BG. На 10-и ноември те попитаха няколко човека, родени през 1989 година, каква революция или промяна искат да видят днес. По случайност (или не) аз съм родена през същата година. Година на промени. Година, изпълнена с противоречия. Година на събития. Естествено, Саша Безуханова беше страшно мила и ми предложи да се включа и да прибавят и моя отговор. Аз й казах, че не искам да съм „на всяко гърне мерудия“. И ето ме сега пред лаптопа, набирайки този текст. Не просто на всяко гърне мерудия – моето гърне е пълно догоре с мерудия.

Годината е 2016. Когато бях малка, за мен това беше свръхдалечното бъдеще. Летящи коли, извънземни, заселване по други планети. Световен мир и просперитет. Всичко, което съм виждала в книгите и филмите, но и много повече. През 2016-а моя приятелка щеше да е преводач в Интергалактическия център на вселенските раси, а аз щях да съм... писателка? Археолог? Пилот на бойна звезда? Честно казано от малка си сменям мнението много често. Искала съм (и още искам) да бъда всичко. Повече за професионалните ми стремежи и всички измислени (и не чак толкова) работи, за които още мечтая, можеш да видиш в любимия ми текст, вдъхновен от друг страхотен човек.

Сега е истинската 2016-а. Наскоро имах усещането, че сутринта съм се събудила в 2Q16 (леко променена версия на 2016, която все пак е коренно различна - сякаш влакът е влязъл в друг коловоз). Още не се виждат извънземни на хоризонта и все пак сега е тогавашното бъдеще. Това, което не сме предвидили, но се е случило. Защото линиите на вероятностите се объркват. Светът не е такъв, какъвто искаме да бъде. Това не означава, че ще спрем да се борим за неговото (и нашето) спасение.

Любов. Емпатия. Надежда. Толерантност. Вяра.

Това е истинската революция, която искам да видя. Хора, които помагат на хора. Човеци, които разбират, че промяната е вътре в тях и започна от тях. Светло утре, което ще се случи само ако всички сме заедно в различията си. Едно цяло. Ценности, които може да изглеждат загубени, но не са забравени. Защото ние не сме духless.

Аз всеки ден се срещам с куп революционери. Те не носят оръжие в общоприетия смисъл на думата. Те имат нещо много по-добро.

Идеи. Книги. Писалки. Визия. Планове.

Те държат бъдещето в ръцете си, просто някои от тях не го осъзнават. Промяната е в тях. В мен. В нас. Революцията идва от ума. От душата. От АЗ-а.

Четох отговорите на други деца на 1989-а. Разбирам ги. Но войните няма да спрат, ако хората не се променят. Ако жените нямат равни възможности за развитие. Ако децата в цял свят нямат еднакъв шанс и достъп до образование. Ако човечеството тъне в невежество. Ако любовта не надвие омразата. Ако всички заедно не осъзнаем силата си. А тя се крие именно в нашите различия. И вместо да се чудим къде сбъркахме, да признаем, че се е случило. Да се поучим от грешките си и да продължим напред.

Революцията започва в сърцето. Ние сме искрата и кибрита. Гледай как гори.

P.S. Песента просто се появи в главата ми, докато пишех текста, и реших, че може да е нещо като саундтрак. Поне за мен беше.